Малкия Кихьон получава плюшеното си мече, Чангхьон на първия си рожден ден. Наивното момче се привързва към играчката си и както всяко малко дете, той винаги я носи със себе си където и да е. Какво ще стане когато Кихьон порастне и забрави за Чангхь...
Кихьон вървеше по коридора на университета си, четейки за последно доклада си, който трябваше да предаде днес.
- Пссс!
Момчето чу нещо странно идващо зад него. Обърна се назад, но не видя никого. Реши, че просто му се е причуло и продължи да чете, ходейки напред.
- Пссс!
Това съскане отново се чу и този път, Кихьон се изнерви. Обърна се пак назад.
- В раницата глупчо!
Тогава на младия студент му светна. Чангхьон беше в чантата му. Той я свали от гърба си и отвори най-големия джоб.
- Ох! Какво искаш? - Ще се задуша тук вътре! - Хората не трябва да те виждат.
Чангхьон тъкмо си отвори устата да каже нещо, но бе прекъснат от глас зад тях.
- Кихьон! Защо си говориш сам?
Момчето се обърна в посока на гласа и се засмя неловко, почесвайки се зад врата.
- А! Уонхо? Здравей. - Здравей. Нещо нередно ли има? - Не не не. Просто си търсех химикалката. - Ясно. Искаш ли днес да отидем да пием нещо? - Да разбира се. - Добре тогава. Да се чакаме в парка към шест часа? - Дадено.
Уонхо се усмихна топло и продължи по пътя си. От своя страна Кихьон въздъхна сякаш досега е сдържал дъха си.
- Оххх...
***
- Няма да идваш повече с мен навън!
Каза Кихьон, хвърляйки раницата си на плота в кухнята.
- Ау!
Възкликна Чангхьон, докато излезаше от чантата, търкайки главата си.
- Трябваше ли да мяташ раницата така? Не знаеше ли, че аз съм вътре? - Заради теб щях да се изложа пред Уанхо като пълния глупак. - И какво? Нали сте приятели? - Да... - Ти го харесваш нали? - Аз!?! А неее.. ам... -Харесваш го, харесваш го! - Добре де. За пръв път той говори с мен и ме беше страх да не се изложа. А сега той ме кани на среща!
Кихьон се хвана за косите.
- О не! Трябва да се оправя. Погледни как изглеждам. - Успокой се. До шест часа има време. - Как та...
Когато студента погледна към часовника, видя че е само дванадесет часа на обяд. Тогава си отдъхна.
- Вярно... - Е? Искаш ли да правим нещо заедно? - С теб? Не. Отивам да спя.
Кихьон се обърна и влезе в стаята си. От своя страна Чангхьон се натъжи. Не очакваше другия да е толкова студен с него. Искаше всичко да е както преди. Отново да си играят на къщичка, да пият невидим чай заедно, да тичат из ливадата в къщата на родителите му. Сега Кихьон вече бе голям мъж, който има истински цели в живота и нямаше време за игри. Но това не значеше, че мечето ще се откаже. Щеше да си го върне на всяка цена. Просто трябваше време.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
