1 Tимотей 1:15-17
"Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Исус Христос дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз. Но придобих милост поради тази причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот. А на вечния Цар, на безсмъртния,невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин."
Беше сутринта на Коледа и всеки се бе събудил, за да прекара този специален ден със семейството си.
Започвайки денят си най-рано, Ким Сокджин лежеше мързеливо на леглото си, когато родителите му решиха да нахлуят в стаята, изненадвайки сина си.
- Весела Коледа, миличък! – майка му извика, скачайки в леглото му, за да го събуди с голяма прегръдка. Джин простена и се разбуди, прозявайки се заради силния поздрав на майка си. Видя и баща си в стаята. Изправи се в седнало положение и погледна и двамата.
- Весела Коледа, хора. – Джин лениво се усмихна, все още сънен, но пък беше щастлив за родителите си, тъй като отново бяха себе си.
- Мислехме си да те събудим. – баща му се засмя и седна до него на леглото. – Приготви се и ще отидем в дома на брат ти, за да отворим подаръците.
Джин кимна на предложението на баща си, тайно развълнуван да види по-големия си брат за пръв път от няколко месеца. Той винаги бе зает с работата си като счетоводител и беше хубаво да се събират семейно от време на време.
Майка му стана от леглото и разроши косата му.
- Нямам търпение да видя изражението ти след като видиш какво сме ти подготвили, миличък.
Джин простена, пльосвайки се отново назад.
- Мааамо, тези прякори необходими ли са? Вече съм последна година в гимназията.
- О, скъпи. – тя се засмя заради смущението на сина си. – Все още наричам брат ти с такива имена, а вече е голям мъж. Вие винаги ще бъдете нашите бебчета.
Джин се зарови във възглавницата си, а баща му се изкикоти.
- Нека да го оставим да се приготви, става ли?
Майката се съгласи на предложението и те двамата напуснаха стаята на младото момче.
YOU ARE READING
Sinner《 YOONMIN 》
FanfictionПарк Джимин бе добро момче. Мин Юнги-не. И двете момчета ходеха на църква заедно със семействата си. Джимин бе заинтересуван от това да бъде невинен ангел за родителите си, докато Юнги се интересуваше само от това да опетни невинността му. Историят...