Невъзможен вопъл

Стефан Салваторе

Жив е той, жив е! Там в Мистик Фолс,

потънал в геройската си коса лежи и пъшка

вампир с дълбока духовна рана,

вампир във старост и в немощ човешка.

На една страна Керълайн,

на друга Деймън;

зъби падат, косата пада,

от уста кръв тече!

Лежи вампирът, а над него

Мат сърдито гледа;

Елена реве нейде из Мистик Фолс,

и кръвта още по-силно тече!

Краят е близо.... Реви Елена,
Тоз гаден плач..... Сърди се и ти Мате

в тоя Мистик Фолс! Ще да загине

и тоя юнак.. Но млъкни, Деймън!

Тоз, който падне в бой за брат си,

той не умира: него жалеят

Елена и Деймън, Керълайн и Аларик

и Бони магии за него прави...

Денем му Деймън проблеми създава,

и Мат му нервите къса;

над него Керелъйн, юнашка майка,

и тя неговите нужди задоволява!

Настане вечер - Керелъйн свърши,

сперма се разпръсне по целия чаршаф;

гора зашуми, гарвана грачи
Стефан пее геройска песен!

И сирени в кървава премяна
целите в кръв своята песен запеят-
приближават със страшна сила
и при Стефан дойдат, та седнат.

Една му духа бърже,

друга го изнасили неведнъж,

трета от соковете си му даде да пие, -

и той я гледа, - удовлетворена, задоволено!

"Кажи ми, сестро де - Деймън?

Де е и са мойте приятели?

Кажи ми, пък ме изнасили, -

аз искам, сестро, тук да свърша!"

И плеснат с ръце, па се поебнат
хвръкнат те из Мистик Фолс
ебат се и духат, дорде осъмнат,

и търсят духът на Деймън...

Но съмна вече! И в Мистик Фолс

Стефан лежи спремата му тече,
Керъръйлн всичката я испива
И Мат сърдито гледа ли, гледа ли