*гледна точка на Виктория
Една от причините да искам да замина - Леа. Най - добрата ми приятелка. Вече ще си спомням за нея единствено, когато се чудя какво точно оставям в този град и защо да не съжалявам. Явно беше, че Ейтън няма да отговори на какъвто и да е въпрос, свързан с нея, затова просто излязох. Стараех се да не мисля нето за него, нито за Леа. Да се оправят. Мама е права - хора в Лос Анджелис има в изобилие. Ще си намеря приятели. Разполагам с цяло лято.
В стаята ми имаше единствено чаршафи, за да спя. Едва наврях плюшените си играчки в един джоб на куфара си, заедно с дрехите. Цяла нощ имах чувството, че ще да се пръсне.
На сутринта станах по тъмно. За мен беше рано, защото нямах багаж за оправяне, нито пък щях да се къпя. Не исках и да закусвам, защото така или иначе ще огладнея на съмване. На път към тоалетната, видях, че стаята на Ейтън беше осветена. Рекох си, че е от телевизора, но се сетих, че Ейтън няма телевизор в стаята, нито пък аз. Влязох в стаята му и го заварих с лице към прозореца. Мислех си, че спи. А онова, което светеше, беше телефонът му. Слушаше някаква бавна песен. А аз цяла нощ си мислех, че чувам гласове. Той се обърна, правейки се на изненадан и аз реших отново да го заговоря първа.
Добре - заговарям го като най - хладнокръвното същество на земята. Това са последните ни минути заедно. Нито изпитвам нещо към него, нито той към мен. Той обича Леа.
- Защо си станал толкова рано? - грешно зададен въпрос от моя страна.
- Не съм заспивал. - знаех си, че трябваше да го питам защо не спи, имах някакво предчувствие, че е будувал цяла нощ. Мислех си, че ще съм най - хладнокръвното същество, също и си мислех, че той отново няма да ми отговори, но долавяйки гласа му, ушите ми изпратиха други сигнали до мозъка и аз просто омекнах. Не бях готова да го зарежа! Не и в такава ситуация!
Седнах до него. Той ме погледна учудено и посегна към телефона си, за да спре песента.
- А защо не спа? - исках отново да чуя гласа му. Всички мисли за Леа и за Лос Анджелис бяха заглушени от него. Чакай. Седя и се възхищавам на гласа на момче, което повече няма да видя! Та аз още щом заема мястото си в самолета, няма и да си го спомням! Но онази енергия, с която изпълва стаята си!
Заразена от обстоятелствата около всичко, случващо се, неконтролирана от нищо, просто се хвърлих върху Ейтън. Аз исках да го гушна, пък и той имаше нужда. Първичният инстинкт в мен просто си каза думата и не след дълго, ръцете ми се озоваха около врата му. Най - вероятно доста се е сконфузил от тази моя инпулсивна реакция, седеше като замръзнал. Разбирам го, аз на негово място щях даже да се отдръпна. Не можех да му кажа дали ще ми липсва или не, защото аз самата не знаех. Не можех да му кажа дали ще си пишем или не, защото и това не знаех. Не можех дори да му кажа какво точно чувствам към него, защото за това пък си нямах ни най - малка представа. Нямах си на идея какво точно значеше онази прегръдка, но тя беше...приятна. Отново мислите ми се разпиляха. Това момче как го прави?
Не се седеше в стаята му. Беше пълна със спомени и емоции, които, колкото и да не искам, щяха да ме преследват. Излязох и отидох до кухнята, за да си пусна телевизора, докато чакам мама да се събуди и да се оправи.
*гледна точка на Ейтън
Когато телефонът ми извибрира, видях, че е Леа. Винаги нахалства в най - неподходящия момент. Виктория най - вероятно забеляза, че не съм сменил цветовете на чата ни, но надали я интересуваше особено. Бях заобиколен от момичета точно, когато не исках никой да ме вижда.
Виктория излезе от стаята. Не зная защо се разсърди, не би трябвало да я вълнува.
Цяла нощ слушах една и съща песен.
Не знам кога е започнало да се съмва.
На сутринта, видях Леа да седи пред входа ни и да изпраща бившата си най - добра приятелка.
- Позволи ми да направя онова, което трябваше да направя много отдавна. - каза тя и прегърна Виктория.
- Сега ми позволи аз да направя онова, което трябваше да направя много отдавна. - отвърна Виктория, стана и демонстративно се обърна с гръб към Леа, след което влезе в колата. Закъснях със сбогуването си. Започнах да страдам, но само вътрешно. Прегърнах Леа и се прибрах. Виктория я няма вече.
