Love Coffee Shop

Чонгкук

Още от малък Чонгкук обичаше видео игрите. Когато на 10 майка му му купи първата видео игра, той сякаш откри призванието си. Всеки ден прекарваше по няколко часа, за да играе. С момчетата от квартала се състезаваха кой ще убие най-много чудовища, ще има най-добрите броня и оръжие или кой ще превърти играта най-бързо. Чонгкук изпитваше голямо удоволствие, когато печелеше някое от предизвикателствата и останалите му се възхищаваха. Скоро той започна да моли майка му да му купи още някоя игра. За него нямаше значение каква е тя, стига отново да бъде най-добрия играч.

Но когато влезе в гимназията, това негово хоби започна да става проблем. Всеки ден след училище бързаше да се прибере, за да играе. Не излизаше с приятели, а със съучениците си говореше само на тема видео игри. Първоначално другите се възхищаваха на уменията му, но това много бързо отшумя. Спряха да му обръщат внимание и не го канеха никъде. Но това не притесняваше Чонгкук ни най-малко. Все пак от целия му клас той беше най-добрия видео играч. Обаче това не удовлетворяваше майка му. Тя постоянно го увещаваше да излезе малко, че това негово хоби до никъде няма да го доведе. Заради нея се записа на уроци по танци. Първоначално ходеше на сила, но след време му хареса, а и доста му се отдаваше.

Но все пак видео игрите си останаха най-голямата му страст. Майка му вече не му досаждаше постоянно за часовете прекарани в игра. С баща си нямаше проблем стига да изкарваше прилични оценки. Скоро спря да им иска и джобни, когато започна да се включва в официални състезания и да печели парични награди. Чонгкук беше изключително щастлив, че хобито му донасяше някакви доходи и вече нямаше нужда да разчита на родителите си за пари. След като завърши гимназия беше събрал достатъчно, за да се премести в Сеул и да финансира образованието си.

Ако за образование се счита нередовно ходене на лекции, предаване на проекти дни след крайния срок и поправителни изпити по почти всички предмети. Но Чонгкук нямаше вина за това. Не, не, не. Всичко си беше наред в началото. Участията в турнири и университетския живот биваха перфектно съчетани, даже му оставаше време да ходи и на тренировки по танци. Но след това се случи най-ужасното възможно нещо. Дойде Апокалипсиса, Ада се стовари на Земята! Или тоест, появи се играч по-добър от Чонгкук, който го побеждаваше на почти всяко състезание. Финансите му пострадаха сериозно, гордостта му беше наранена. Той загърби университета и започна да се включва във възможно най-много турнири. Почти всеки ден и всяка вечер биваха прекарвани в подготовка за следващото състезание. Не го интересуваше нищо освен да си възвърне титлата на най-добрия видео играч в Сеул.