От грозно патенце (прасенце) в красавица

Част 1

Как по дяволите се случи това? Не знам от къде би трябвало да започна...

Да кажем, че започвам от най-ранните си години, които си спомням. Не винаги съм била пълничка (абе дебела да си кажем направо). Бях дете с нормално телосложение в първите си години в училище. Но после нещо се случи. Дали беше от ядене? Хормони? Просто започнах да пълнея ей така, от нищото. 

Спомням си като бял ден тормоза, през който трябваше ежедневно да преглътвам. Всички момчета от класа страшно обичаха да ме наричат със какви ли не имена. Стараех се да ги игнорирам, естесвено, че няма да покажа слабост! Обаче помня всичко, което ми казваха. Помня смеха им, помня смеха на всички останали наоколо. Стараех се да не им се давам, но само аз си знаех какво чувствам когато се прибера вкъщи. Момичетата бяха още по-зли. Освен теглото ми обичаха да коментират всичко свързано с мен, било то дрехите ми, походката ми, начина ми на говорене и изразяване, дори веждите ми бяха обект на присмех. Боже, тежки спомени. А исках да напиша забавна история...

Завиждах на приятелките ми (да, имах такива), когато говореха за трепетите, които изживяват. Първи целувки, първи срещи. Стоях и слушах с интерес и се чудих кога по дяволите на мен ще ми се случи нещо такова. Как да ми се случи като си бях жив морж, мамка му! 

Първата ми целувка (ако може това лигавене да се брои за такава) не беше кой знае какво. Момчето ме харесвало отдавна и аз го знаех. Как ме харесваше такава обаче не доумявах. Един ден след училище се видяхме на малко по-скрито място в двора и се целунахме или нещо такова... Нищо повече не стана с това момче. Освен, че стана гей (не, заради мен, извинявайте, такъв си беше) и станахме близки приятели след години.

Преместих се в ново даскало. Виках си "Ей, тва е твоя шанс да блеснеш! Няма кой да те спре сега!". То аз успях да блесна, де, и то как! Със шантави дрехи естествено. Носих се само в черно и се държах така все едно мога да убия някой с поглед. Играех го много лоша. Естествено привлякох погледи както исках, но пак не бях достатъчно интересна за момчетата, мамка му! 

И сега какво? Как какво? Ще овапцаме работата още повече! Започнах да се гримирам всеки ден със черна очна линия (дебела!) и слагах още по-черна спирала. Носех се винаги на черни обувки и всичко с черна кожа ми беше фаворит. Абе бях си като живата Графиня Батори. Но и това не привлече желаното...

Имах си най-добра приятелка (ако може да се нарече такава, ще разберете повече напред  историята) която беше доста по-симпатична от мен. Синеока, със дълга руса къдрава коса. Не беше кой знае каква в тяло, но пък хващаше погледа. Тя си хвана приятел, който също си беше симпатичен. Че така де, брата на въпросния приятел си беше дошъл от чужбина за няколко седмици в града и ме извикаха да излезем четиримата на кафе. Как да не се навие човек?! Веднъж да не го играя улична лампа...

Излязохме, оказа се, че брата бил много свястно момче. Хубав, строен, умее да говори. Изглежда с нещо му бях привлякла вниманието или просто да си запълни времето докато си е у дома, взе да се вдява с мен. И аз, дебелата самотна тийнейджърка се вързах. Ама как няма да се вържа, бе?! Да го бяхте видели!

Покани ме на среща още същата вечер и аз се навих. Нашите ги нямаше в къщи, не бързайте да си мислите обаче, че бях толкова глупава да го извикам у нас. По-глупава бях, ама след малко ще стане ясно що. Видяхме се двамата, малко приказки и докато усетя вече се натискахме. Брей, че аз съм била добра в това! И стана време да се прибирам, макар той да беше настоятелен да остана. Все пак бях примерно дете и имах вечер час, който спазвах. 

Още на другия ден ме покани у тях да гледаме филм. Казах ли ви, че съм глупава? Ами навих се, като си мислех, че наистина, ще гледаме филм. Все пак "Познава ме от вчера, нямаше какво да стане" виках си аз... Шматка. Тогава изживях първия си път. Не съжалявам. Но не беше кой знае какво. Представях си го доста по-романтично със свещите, тихата музика, приглушената светлина, любовта във въздуха. Еми не беше такова. Беше си просто чукане и тва е. Нищо специално...

За сега приключвам. Очаквам отзиви и да видим дали си заслужава да продължа тая смехория.