Истината за мен!

Къде ми се еба късметът бе

Така, не знам защото Бог ( в който не вярвам) ме мрази или заради ретроградния Меркурий ( да, със сигурност е заради това🙄), но късметът ми се е залепил някъде на подметката на левия ботуш и някак си съм успяла да настъпя лайно. 🙉

Та тази седмица трябваше да съм болна и носът ми да е толкова запушен, че да не мога да вдишам и малко чист кислородец.

Та, вече умирах от студ, от болки в корема, от главоболие, от температура, от Ебола, от Морбили, от Рак, от СПИН и от квото още там се сетите, но независимо от това решиха да ме испитат по география да търся малки рекички на грамадната карта, която е колкото цялата дъска.🤒🤕😠

На следващия ден реших да ходя на лекар, но понеже той е в друг микрорайон (мноу далеч, брат), отидох да чакам тролея. 🚎

Та що да видя... НА ШИБАНОТО ТАБЛО ПИШЕ 15 МИНУТИ! 😡😠

Тръгвам аз като нормалните смъртноболни от запушен нос хора с най - дебелото яко, с два чифта термо чорапи и два по - дебели от мен анцука, пеша през преспите (два санта сняг). Навън има няква ненормална виелица и сняг, хвърчащ в лицето ми.( Туй декември уе, трябва да е поне 20 градуса) 🎿🎿 🧣🧣🧥

На връщане си викам  " е, няма как пак да чакам толкова" .... НА ШИБАНОТО ТАБЛО ПИШЕШЕ 17 МИНУТИ 🤯🤯🤯

Та, след като се прибрах още по - болна и с подгизнали чорапи осъзнах, че днес имам тест по икономика, който ако пропусна ще трябва да ме изпитва на цяла тумба материал. 😤😤😤

Реших да отида за последния час ( втора смяна съм) и научих един единствен урок 🤫( той дава теми за писане)

Естествено от четирите теми не ми се падна моята 🤦

Ноо...в последния момент болна и умираща в тъпото даскало в тъпия час на господина, който едва си мърмореше под носа, успях да избягам до едно момиче, така че да съм мойта си група.😁

Е СЯ ПОЧВА ЕКШЪНА.🤪

Свършва теста, тръгвам си, качвам си се най-спокойно в трамвая, изминавам си 20 минутия път до метрото и се радвам, че ей сега бързо ще се прибера ( бързо, бързо...1 час ми е пътят). 🚊

И мноу яко се шашвам и спирам в средата на подлеза, осъзнавайки, че ми няма телефона. 😭😭😭

Кълнях себе си, връщайки се във вече тъмното, замръзнало време до скапаното даскало където си дадох телефона преди теста.😢

Един час търсих чистачки ( бяха си тръгнали), охрана ( нямаше го ) и още кого ли не.

Когато най-после дочаках охраната, той ми каза да ходя в канцеларията. Там ми искаха името на господина по икономика, което естествено не знаех, а накрая някак го намерихме и отидох да го търся по стаите.🤕

Та, правейки се че не чувам подсвиркванията на 12 клас, в който беше господинът, говорих с него и разбрах, че едно момче ми е взело телефона. 🤦🤦🤦

Звънях на това момче от друг телефон, но естествено си беше дал грешен номер в дневника. Звънях на приятелката му и..... Тя ми каза, че утре ще ми върнат телефона. 💀

И след цялото това напрежение и ненужно забавяне ( можех просто да се прибера и да дойда на следващия ден), осъзнах, че все пак съм в цикъл и превръзката ми е станала на...... ( Абе заеби тва)

Направо прекрасно си прекарах тази вечер общо взето,  прибрах се след осем, а трябваше да съм си вкъщи преди седем, без телефон, подгизнала, изморена и още - по болна, а на всичкото отгоре на следващия ден пак трябваше да ходя на даскало да си взимам телефона, направо чудесно 😭🤒🤦

Картата за градския ми беше в тела и трябваше на няколко пъти да си давам от джобните за билетчета ( тъкмо си бях казала че като няма да ходя на училище ще си събера малко пари)😖

Взех си безценния телефон и си тръгнах веднага ( да не съм идиот да седя). После на кучето му се  сереше и трябваше да ходя да го разхождам и мноу яко се пребих на леда до кофите за боклук. 😤

Та днес също трябваше да отида на училище заради изпитването по физика ( беше ми дала една решена задача, която да я пререша на дъската за оценка, пропуснах уникална възможност 😣)

АМА НЕ ОТИДОХ И ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ХОДЯ  НА УЧИЛИЩЕ, НА ВЪНКА ИЛИ КЪДЕТО И ДА ЕЕЕЕ!

Докато не стане пет и не трябва пак да изведа кучето. 🙃