Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^9^

Аз и Soobin влязохме вътре при нея.

Гледката не беше много красива. Тя бе на системи и едва си бе отворила очите, които светеха все едно е плакала.

-Ji Hun, как си? - попита я Soobin като отиде и сенда на леглото до краката ѝ

-Добре съм... - отвърна тя едва

Аз стоях отстрани и само ги гледах.

-Доволен ли си сега? Направи гадорията си и сега заради нея сме в болницата! - развика ми се Soobin, като стана от леглото и се обърна към мен

-От къде да знам, че е алергична подяволите? - отвърнах

Тогава доктора дойде и отиде до Ji Hun.

-Как сте госпожице? - попита я

-Добре съм...

-Чудесно. Като Ви гледам как се въстановявате, още утре можете да си вървите. - каза доктора

-Утре?! - казах малко притеснен

-Да утре. - отвърна доктора

Какво ще правя. Баща ѝ трябва да дойде и да я види. Ами ако разберат, че аз съм прината тя да е тук?

-Утре госпожица Ji Hun ще може да си върви. Кожете на родител да ви донесат чисти дрехи като идват. Това е всичко. - каза доктора като излезе от стаята

-Ji Hun не се тревожи. Аз ще се погрижа. - каза Soobin. Какво му става? Защо я защитава така?

-Не Soobin. Аз ще се погрижа. Нали аз забърках кашата. Пък ѝ нашите родители ще се женят. Мое е правото да им кажа и да видим какво ще правим. Нали така? - рказах полу-заядливо

-Soobin... - извика го Ji Hun

-Да, кажи...

-Благодаря ти... Сега ми е уморено. Ще ме оттавите ли... - каза му тя

-Добре.

Ние тъкмо се запътихме към вратат, но чухме гласа на Ji Hun.

-Yeonjun, ще останеш ли за малко? - попита ме тя

Soobin излезе и аз затворих вратата. Приближих се към нея.

-Защо хвърли боята? - попита ме

-За да ти го върна. Бях ти бесен и просто това ми дойде на ум. Не знаех, че имаш алергия. - казах

-И? Доволен ли си?

-Ти какво целиш в момента? Искаш да ме ядосаш ли?

-Как? Като стоя в болнично легло ли?

Почувствах се наистина гадно за нея. Аз бях виновен за състоянието ѝ. Не трабва да ѝ се ядосвам сега. Ще бъда по-мил в момента.