20 години по рано
- Мамо, мамо!- викаше малкият син на една бедна чистачка.- Кой е това?
- Това миличкият ми е синът и бъдещия принц на Корея.
- Но мамо. Тогава аз принц ли съм?
- Разбира се, че си миличък.- жената остави парцала, който до преди секунди беше в ръцете ѝ и прегърна синът си, повдигайки го.- Ти си моят принц.
- Йеее. Аз съм принц.- мъничкият Бекхо обикаляше из стаята, подскачайки.
- По-леко. Ще събудиш Минхьон.- горката му майка се опита да го успокои.
- Добре.- каза мъничкият Бекхо и започна да шепти.- Така по-добре ли е?- майка му кимна, която започна отново да чисти.
16 години по рано.
Малкият Минхьон още от мъничък беше научен на глезене. Сега беше на 4, но си мислеше, че има светът.
Докато нашият Бекхо беше научен на скромност. Предпочиташе да се учи(майка му казваше, че някой ден заради неговото учене ще стане съветник) и беше много рядко да го видиш без книга в ръка. Беше на едва на 7, но беше изчел доста. Затова и библиотеката му беше на превършване. Беше прочел всичките си книги от малката библиотека.
- Хмм. Това е последната.- рече си Бекхо.- трябва да измисля нещо.- почеса се по брадичката.- Ами да. Ще отида в царската библиотека. 100% съм сигурен, че малкия принц няма да възрази. Все пак той е на 4. Сигурно не знае какво е книга. Нали така Бора?- той погледна към играчката си, кученце. Беше му подарена от майка му за 5тия му рожден ден. Беше единствената му играчка. Затова я ценеше много.- Хайде.- взе си малката играчка и тръгна към царската библиотека.
•••••
Минхьон беше в някаква голяма сграда, която той не знаеше каква е. Беше обиколен от рафтове пълни с неща, които той не разбираше какви са и за какво служат. Беше на ръба да заплаче. И ето, че сълзите рукнаха.
А през това време Бекхо вече обикаляше из библиотеката. Търсеше нещо по-интересно от мемоарите на Чингизхан и корабни атаки. Първо, че мемоарите ги бе изчел още на 6, второ, че не разбираше нищо от кораби. И изведнъж чу плач от някъде. Огледа се около себе си. Нямаше никой. Затова започна да оглежда голямата библиотека. Следвайки плачът стигна до малкият Минхьон, който плачеше и единият му сопол се беше разтекъл.
