Wrong number

Част 51

*Г.Т.К*

- Ти, сериозно ли се обади на майка ми?! - изкрещя ми сериозно братовчед ми и аз го погледнах с усмивка.

- Колко още мислеше, че мога да те търпя? - попитах го на свой ред. - Дразниш ме под собственият ми покрив!

Честно, досега само мисълта зa майка му ме крепеше да не го изгоня. След като и тя знае, е може би част от истината не точно цялата. Вече най-накрая мога да изритам Найл и няма да търпя него и държанието му още дълго. Той ме разиграва вече със седмици и не знам, защо още не съм го изхвърлила. Тази война или ще свърши, или просто ще го изгоня и него и момченцето му. После ще остана най-накрая сама с Зейн и ще имам малко спокойствие. Нямам търпение това да се случи, защото това че Найл е тук само пречи на връзката ни.

- И мислиш, че майка ми ще помогне. - засмя се той. - Забравяш, че имам част от този апартамент...

Ето. Дойдохме си на думата. Всеки път, когато стигнем до този етап идват едни и същи думи. Това изобщо не е първият път, в който се карам с Найл. Караме се постоянно, вече с години. Когато изкара този довод, защото ние сме братовчеди и този апартамент е бил преписан и на двама ни. Също и на Грег, братът на Найл, който никога не ми го изтъквал като него, защото не му е пукало за това.

- Ще се разкараш ли? - изсъсках му аз. - Следващият път, когато ме ядосаш, направо ще купя билет на майка ти.

Найл излезе, а аз още се мръщех. Сериозно ли ми излиза с номера, че апартамента е негов. Това е най-голяма глупост, която този тъпак можеше да измисли. Нищо няма да ме спре да го изритам от тук, колкото и части да си мисли, че притежава. Реша ли да направя нещо, ще го направя. Просто сега още се опитвам да оправя нещата, но границата ми на търпение е многобройно прекрачвана.

Деликатно в стаята ми влезе Зейн. Може би неговият любимец Найл вече е минал да се оплаче за отчаяния ми ход с леля. Не беше една от най-брилянтните ми идеи, но истината е, че съм наистина отчаяна. Нямах много варианти на действие и само това не бях използвала. Знам, че тя му е поговорила достатъчно.

Той легна до мен на леглото без да казва нищо, а аз продължавах да се взирам в една точка. След няколко минути седящи един до друг без да кажем нищо, Зейн постави нежно устните си на бузата ми и ме обгърна с ръце. Разбира се, това изобщо не смекчи погледа ми. Все пак съм аз, нищо не може да ме бутне.