Him & I

~11~

Паднаха се...Джин и Намджун. Тогава те влезнаха в малка стая и Юнги веднага се лепна за вратата.
Ш: Хораааа знаете ли как стенат-започна да се смее.
Дж: Остави ги бе. Искате ли да излезнем някъде че тука е много скучно.
С: Хайде на дискотека.
Дж: Добра идея
~Г.Т. Сеьонг~
Ами когато влезнахме с Кук вътре. Всички бяха стигнали преди нас. Ами...Джимин беше вече пиян а другите танцуваха в средата на цялата лудница.
~skip time~
Ами след около час вече всички бяхме пияни. Отидохме в най-близкия хотел доста трудно...и се разпределихме по стаите. Когато влезнахме в нашата с Кук той ме бутна в стената и ме целуна затваряйки и заключвайки вратата. Понеже не бях на себе си го придърпах и одрах леко врата му.
Дж: Ммм искаш ли нещо бебе?
С: Може би...
Дж: Така да бъде
(Тук става малко по лично и не мисля да казвам 😉пък и малко ме мързи😂)
~на следващия ден~
Събудих се и бях гола в легло с Кук. Бутнах го да се събуди.
С: Кук? Кук? Беб? ДЖЪНКУК!!!
Дж: Ох кажи- стана и се хвана за главата.
С: Помниш ли нещо от снощи?
Джънкук се подсмихна мазно.
Дж: Помня само как стенеше името ми- сложи ръката си на крака ми.
С: Шегуваш ли се?
Дж: Ммм не...като се замисля доста по-добра си от тези с които съм спал.
С: Джънкук не ме сравнявай с курвичките ти.
Дж: Бившите! Сега съм само твой
С: Да да ясно...а ти знаеше ли че съм девствена?
Дж: Оу...не сте ли го правили с онзи?
С: Не Джункук не съм. Ох божеее как съм могла...
Дж: Е нищо де нали поне беше с мен.- дръпна ръката ми и легнах до него.
С: Хайде да ставаме да ходим на закуска.
Дж: Сигурна ли си че искаш да станеш?
С: Да защо?
Дж: Ами може да те заболи- прекъснах го и станах след което силна болка ме удари малко под корема- мъничко...
С: Ще те убия...сега ще ме носиш-започнах да се смея.
Дж: Ммм нямам против всъщност.
Облякох дрехите си от вчера и се качих на конче на Кук който заедно с мен слезна на закуска при другите. От там веднага Джимин ни подхвана.
Ч: Ох дадди да точно там да~ -започна да ме имитира- Не вие не сте добре цяла нощ не съм спал заради вас!
Дж: Да да голямо чудо остави я.
Ч: Оооо Кукинчо защитаваш си "гадженцето" ли?
Дж: Млъкни!
Ч: Сеьонг ти знаеш ли какво трябваше да направи Джънкук?
Дж: Млъкни ти казах!
С: Какво?
Ч: Трябваше да те накара да се влюбиш в него и след това да те зареже.
С: Т-това вярно ли е? Щ-щял си да ме зарежеш?
Дж: Не...Сеьонг виж аз наистина те обичам не го слушай.
С: И очакваш ти повярвам? Мислех че си различен Джункук. -започнаха да текат сълзи от очите ми.- Но явно съм грешала...сега просто ще си тръгна и не искам да те виждам.
Дж: Чакай! -хвана ръката ми и ме дръпна.
С: П-пусни ме - издръпах ръката ди от неговата и просто избях въпреки болката която беше ужасно силна. След това се прибрах разплака вкъщи и не мръднах от леглото докато не дойде Мина.
~Г.Т. Джънкук~
Дж: Ти си най-тъпия човек кълна се!
Ч: Е какво сега поне си изпълни предизвикателството...
Дж: КАК МОЖА?!
Ч: Виж тя не е за теб...твърде е задръстена
Дж: Мина е по-задръстена ама никой нищо не ти казва нали?!
Ч: Не намесвай Мина!
Дж: А здрасти не е приятно нали
Ч: Обичаш я нали?
Дж: Уау откритие...но ти тъпак такъв провали всичко!-седнах на масата и закрих лицето си.- А на нея ѝ пукаше за мен...тя искаше да бъде с мен...тя ме обичаше истински Джимине...и ти се намеси както винаги- тогава просто станах и тръгнах към дома на Сеьонг.
Когато стигнах там почуках на вратата и ми отвори Мина.
М: Разкарай се не иска да говори с теб.
Дж: Да знам но исках да ѝ предадеш нещо ако може.
М: И аз искам да предадеш нещо на Джимин. Знам че той я е предизвикал и искам да му кажеш че всичко между нас е до тук.
Дж: Не не го прави моля те ще се съсипе.
М: Джънкук...той да не би случайно да не я пита преди да я срине? Не. Ами тогава искам да му го кажеш.
Дж: Твое желание. Сега искам да ѝ предадеш че я обичам и да ѝ кажеш че съжалявам страшно много. Сделка?
М: Сделка
Брибрах се след което звъннах на Джимин.
Дж: Братле имам лоши новини за теб.
Ч: Давай че отивам към Мина да я взема и да ходим на кино.
Дж: Ами тя къса с теб.
Ч: Чакай какво?! Как така къса с мен? - усетих как се разплака и колата спря.
Дж: Съжалявам просто подкрепя Сеьонг. Понеже ти ѝ каза за предизвикателството и тя не иска да е с теб защото си наранил приятелката ѝ. Съжалявам братле.
Ч: Не не разбирам я...добре ами ще се чуем някой друг път.
Затвори ми и аз легнах на леглото потънал в размишления.
~Г.Т. Сеьонг~
С: К-кой беше?-питах през сълзи.
М: Беше Джънкук...каза да ти предам че много те обича и че съжалява много.
С: С-съжалява той...всичко е било просто лъжа...за миг си помислих че наистина ме обича...ами...явно не.
М: Ела тук стига плака -гушна ме Мина.
С: Благодаря ти че си тук.
М: Винаги
С: Виж аз наистина го обичах...и все още го обичам но той много ме нарани.
М: Разбирам те. Спокойно всичко ще мине.
С: Иска ми се да не се беше съгласявал да прави това предизвикателство...
М: А ти от къде знаеш че Джимин не лъже? Мисля ме най-лесно ще е просто да говориш с Джънкук и да чуеш и неговата гледна точка. Може пък да не е това което си мислиш...
С: Ти сериозно ли? И не се шегуваш? Да отида при онзи?
М: Ако дойда с теб?
С: Добре става...
Отидохме в Джънкук и се качихме при него.
Дж: Сеьонг! -подскочи веднага и ме гушна.
С: Пусни ме Джънкук...-не помръднах.
Дж: Ти дойде...
С: Да искам да ми кажеш за това нещо...
Дж: Ами виж...то...

1047 words 🦋🥺🥰