Creepy

*14*

Седях си у дома и гледах телевизия. Вкъщи беше пълен хаос ,заради снощния купон. Вече беше 19.00 часа вечерта ,а мен страшно много ме мързеше да оправям. Живея сама и общо взето е без значение дали е подредено или не. Около два-три часа  по-късно реших да си лягам. Тогава телефонът ми звънна. Кой ненормалник звъни в 22.00 часа вечерта?! Понякога не мога да проумея някои хора...Това обаче е без значение. Беше непознат номер. Когато вдигнах ,човекът отсреща  прошепна:
-В града ти съм!
Веднага се досетих кой звъни.
-Майкъл ,кой нормален човек звъни в десен вечерта?-попитах го закачливо аз.
Той обаче ми затвори. Майкъл е най-добрият ми приятел. Често ми прави номера ,но аз вече не се хващам.
Оправих си леглото и си облякох пижамата ,готова да се пъхна под завивките ,когато телефонът ми отново звънна. Изнервих се. Почудих се дали да вдигна ,но в крайна сметка го направих.
-Вече съм пред блока ти!-Добре. Разбирам ,че на Майкъл му е скучно. Но няма ли си друга работа?
-Майкъл ,вече ме дразниш. Моля те спри! Лека нощ!
Затворих телефона.
След няма и половин минута телефонът ми иззвъня отново. Вече ми кипна. Вдигнах.
-Виж...-бях прекъсната.
-Пред вратата ти съм!
Този път просто затворих. Вече бях започнала да се притеснявам. Майкъл може понякога да е досаден ,но досега щеше да се отказал или да се издал по някакъв начин.
Отидох до входната врата. Ослушах се. От коридора не се чуваше нито звук. Съвсем бавно и безшумно погледнах през шпионката. Изненада! Нямаше никой. Върнах се в стаята си. Бях готова да легна на леглото ,но забелязах ,че телефонът ми го няма. Предположих ,че съм го забравила в антрето. Върнах се ,но и там го нямаше. В следващия момент чух как звъни иззад гърба ми. Зад мен беше коридора и нямаше къде да съм го оставила. Имах чувството ,че сърцето ми спря. Не смеех да се обърна.  Когато все пак го направих ,видях мъж без лице ,който държеше моя и неговия телефон.