• 2 •

157 24 31
                                        

Коремът му изкъркори. Пържолата с гарнитура, която имаха за вечеря не му беше стигнала. И как да му стигне като по принцип го хранят обилно.

Спомни си вкусните и обилни ястия, които Вон прави.Което му напомни, че вероятно той щеше да му звънне за да го провери. Сякаш беше някакво хлапе, а не 20 годишен мъж. Това, че е на екскурзия с момичетата, не означаваше, че ще се впусне в бурен секс с тях или, че ще правят тройка. (Беше се наслушал на най-различни подобни глупости преди да тръгне.) Знаеше, че Вон се притеснява, защото беше далеч от него и неговата майчинска закрила и то за цели три дни.

Зачуди се дали си е взел някакъв чипс или нещо за хрупкане, което да засити малко глада му. Не, не си беше взел.

Дали Алекса имаше още от онзи чуден кекс? Надяваше се да не я притесни, ако отиде до стаята ѝ и я попита.

Докато се чудеше какво да прави, чу съвсем леко почукване. Дали не му се беше сторило? Второ почукване. Не, не му се беше сторило. Някой наистина чукаше на вратата му.

Тръгна към нея. Кой ли беше?

Когато я отвори се сепна и му бяха нужни няколко секунди за да асимилира какво виждат очите му.

Кристина стоеше пред него. Беше облечена само с някакво черно горнище, но не го беше закопчала. Единствено гърдите и интимните ѝ части бяха прикрити и то от тънкия черен дантелен плат на бельото ѝ.
Не се усети, че я оглежда, а тя се почувства повече от прекрасно като видя жадния поглед в очите му.

- Може ли да вляза?- усмихна се изкусително тя.

Онемял, Юли просто кимна и се отдръпна в страни за да ѝ направи път. Какво се случваше по дяволите?

Преди да затвори вратата, обаче, видя, че Алекса ги гледа от открехнатата врата на стаята ѝ.

Мамка му, мамка му, мамка му. Не трябваше да ги вижда. Не трябваше да разбира, че има нещо между него и Кристина. Толкова се беше постарал да не разбере за това, което се случваше между тях. (Не че бяха правили нещо повече от това да се прегръщат и целуват.)
Всичко отиде по дяволите. Как щеше да оправи нещата.

- Защо стоиш пред вратата? Ела.- за момент бе забравил за полуголата Кристина, но когато чу гласа ѝ веднага се обърна към нея.

Само един поглед му беше нужен за да забрави за Алекса и всичко друго, което му беше на глава.

BrokenOù les histoires vivent. Découvrez maintenant