9 глава

317 16 0
                                    

Хейли:

Стареца ни даде ключовете за къщата, осиновихме кученцата. Това което си избра Мия ме грабна със сините си очи.

Не мога да разбера как някой е способен да изхвърли такива същества

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Не мога да разбера как някой е способен да изхвърли такива същества. Сложихме им каишки и излязохме от приюта. И двете бяха мъжки. Моя звяр доста дърпаше. Божее, това куче има толкова величествено излъчване. Стойката му толкова кралска, очите толкова властни, а козината толкова гладка. Бързо се сприятелихме. Облиза цялото ми лице.
-Не мога да повярвам какво се случи за няма и един час. А тези кучета направо ми взеха сърцето. Как мислиш да го кръстиш?-попита ме Мия докато все още стояхме пред приюта.
-Амиииии.....-замислих се. Такова куче не мога да кръстя Пухчо. Какво ще му отива? Рико, Арчи, Бобчо, Бък ъъъъъмммм не. Погледнах го. Начина по който беше легнал на земята. Беше скръстил предните си лапи, а главата я държеше високо вдигната, очите му внушаваха каква сила притежава. Измислих го.
-Демон, пасва му идеално.-след като го казах все едно разбра, че говоря за него се обърна към мен и ме погледна с дълбоките си черни очи. Гледах го със страхопочитание. Искаше ми се и аз да имам излъчване като неговото.
-Права си. А аз как да кръстя моя принц?-попита тя с бебешки глас и го гушна на ръце. Беше бебенце.
-Блу. Заради сините очи.-прошепна след като се взираше в очите му. То като по команда я облиза по носа и се засмяхме.
-Хайде да отидем да видим къщата и да се пренесем.-пришпорих я и тръгнахме по пътя. Демон сега не се дърпаше. Вървеше плътно до краката ми и придаваше страх на хората по пътя и това ги караше да стоят възможно най-далеч от мен.
-Май си имаме пазач.-изкоментира Мия и пусна синеочкото да върви.
-Все едно гледам крал и син до него.-изкоментирах след като Блу започна да върви редом с Демон.
-Да.-Мия се взираше в тях с огромна усмивка. Извадих листчето на което пишеше точния номер на вече новата ни къща и започнах да се оглеждам за нея.
-52,53,55,57...59 бинго.-мърморех си под носа и с Мия застанахме пред къщата.
-Мисля, че той каза, че е малка?-взираше се в къщата.

Are you serious, bass?! {[ЗАВЪРШЕНА]}Where stories live. Discover now