Глава 8: "Няма да се откажа от теб." 18+

296 23 5
                                    

Рейчъл

И как стигнах до тук?
Това е въпросът, който си задавам цял ден. Александър е превзел изцяло ума ми и не мога да се съсредоточа изобщо. Почти не чух нищо от това, което казва госпожа Патерсън. Имахме среща за вземане на показания, а аз не чух нито дума. Представях си отново и отново устните му. Исках да го усетя близо до себе си. Как така забравих всичката болка от бившият ми годеник толкова бързо?

През целият ден не бях на себе си.
Александър Джоунс! Мъжът, който отново и отново нахлува в мислите ми стой пред дома ми. Нямам представа защо отидох в дома му онази вечер. Но исках да бъда там. А целувките, които споделихме ме преследват дори в сънищата ми. От няколко дни се опитвам да го избягвам, и ми се получаваше до този момент. Не знам какво да правя. Обърква ме.

- Здравей, красавице! - казва с най-пленителната усмивка, която съм виждала.

- Здравей! Какво правиш тук?

- Исках да те видя, а ти очевидно ме избягваш. Така че нямах избор и дойдох.

- Бях заета и не ми остана време да върна обаждането. За какво искаш да говорим, нещо важно? - Браво, Рейчъл нещо по надеждно не можа ли да измислиш. Нашепва онзи мъничък глас в главата ми.

- Нещо важно ли? Да може да се каже, че е важно. Искам да говорим за нас.

- За нас ли? Няма никакво нас, Александър. Аз съм ти адвокат и толкова.

- Толкова, значи? Няма да се откажа от теб, Рейчъл. Ти ще бъдеш моя!

Гневът изведнъж обзема цялото ми същество. Аз ще бъда негова? А аз какво искам няма ли значение? Ха.. арогантен идиот. Сладък арогантен идиот..
Мислено поклащам глава и ми идва да се ударя заради посоката, към която поемат мислите ми.

- Така ли? И защо си толкова сигурен, че ще бъда?

- Ще разбереш, много скоро ще разбереш!

И ей така, просто се качи в колата си и си тръгна. А аз седя на пътя като парализирана. Сърцето ми ще изхвърляне от гърдите ми. От гняв и най-вече от възбуда. Обещанието в думите му ме възбуди до толкова, че ако ме беше докоснал само щях да се разтопя в ръцете му. Но той не го направи. Просто се обърна и си тръгна!

Вечерта прекарвам в преглеждане на делата които съм отложила за по-късно.
Към 22 часа решавам да си легна и да свърши най-накрая този ден.

Последвай сърцето сиTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang