Глава 17-Сара

56 5 0
                                    

-Кога се връщаш?-попитах Джош в "Hello". Той се беше облякъл в черно,и макар да носеше много рядко, му отиваше, но не му го казах, защото не исках да му давам напразни надежди, защото харесвах Бен, който харесваше Мел. Много заплетено стана.
-Утре.
-Йей! Ще те запозная с Бен,много ще се харесате!
-Хмм...-като чу за Бен се намръщи. И с право, Джош ми е като брат, а Бен го харесвам.
-Той днес поиска с Мели да станат гаджета, но тя ме отказа, заради мен-добавих, за да намекна, че харесвам Бен, дано да се е усетил. Той млъкна и отпи от лимонадата си. Аз пих ягодова,а той ананасова,когата дойдох той вече ги беше поръчал.
-Изглеждаш прекрасно в червено!-Почти прошепна той. В това изречение се съдържаше толкова много-копнеж,любов,любопитство и малко вина,че си го е помислил.
-Благодаря!-макар и той да изглеждаше много добре с тази черна тениска, очертаваща мускулите му, не можех да му го кажа. Определено изглеждаше секси, но той ме е като брат и определено не го харесвам по друг начин.
-Ще тръгваме ли?
Дори не бях разбрала,че е платил сметката.
-Да,но изчакай да ти върна парите за лимонадата.
-Стига глупости! Аз черпя,все пак аз те поканих.
-Ок, благодаря ти и му се усмихнах.
Той също ми се усмихна.
Тръгнахме нагоре по центъра,макар че не знаехме къде отиваме. Той открай време беше по-висок от мен, издължи се в десети клас. Прегръдките му ме бяха утешавали, когато имах нужда,на него си оплаквах, когато някой ми беше разбил сърцето. Как този човек иска да ми стане гадже? Та и аз го утешавах от някое момиче. Какво се случва.
-Искаш ли сладоле?-Попита ме,защото бяхме до "Raffi".
-Страхотна идея!
Той отново настоя,че трябва да плати. Лимонадите са едно и друг път сме се черпели, но сладолед-не. Това не е среща и няма да му пазволя да я превърне в такава. Отиваме да си купим сладолед аз си взимам моя любим течен шоколад, а той си взима ягодов. В този момент осъзнах,че покрай дългогодишното ни пирятелство бяхме научили много неща един за друг. Той беше спал в стаята ми толкова често,колкото и Мели.
-Имаш малко сладолед по устата.-и той се наведяеда ме целуне по стара и изпитана техника,но аз се отдръпнах.
-Избързах ли?-попита ме,силно притеснен.
-Ами...да. Аз не те харесвам Джош  и това не среща. Това е приятелско излизане като преди, ясно. Ние сме като брат и сесгра.
-Аз винаги съм те харесвал.
-Така ли?
-Да,но не казах нищо,защото ти излизаше с други,макар и за кратко,и виждах,че ме възприемаш като най-добър приятел,а не като гадже.
-Много правилно си забелязал.-не искам да съм греба, но трябва да знае, че нищо няма да се случи.
-Макар и да се разделяме аз искам да си останем приятели и след това.
-Разбирам. Извинявай! Надявам се да не е нелавко между нас след това. -Естествено,че няма Джоши. Аз те обичам,не както на теб ти се иска, но все пак те обичам.
-И аз те обичам, Сара.
-Знам,Джош,знам.-И знаех,че този път не влагаше онзи смисъл. Дори и да си го мислеше не го влагаше, просто защото ме обичаше достатъчно,за да не се натрапва.
-Ее, разкажи ми за Бен.
-Наистина ли искаш?
-Щом той те вълнува-да.
-Ами...-и така му разказах всичко, защото както казах по-рано той ме обича прекалено много.
Малко по-късно, когато вече бяхме  пред нас,той ме пита:
-Искаш да ми кажеш,че имаш съмнения,че Бен е гей или бисексуален и харесва брат ти,а ти продължаваш да го харесваш. Така ли?
-Така като го казваш звучи ужасно.
-Ами то е Сара. Зарязвяш ме! Зарязваш мен, този който познаваш от пет години, заради гей,който познаваш от два дни.
-Точно там е проблема Джош. Познавам те от пет години. Ти си ми като брат! Не мога да тръгна с брат си. Ако не можеш да го приемеш си тръгни Джош, защото аз не мога да ти дам това, които искаш. Ясно. Аз искам да сме приятели. Моля те!-вече плачех.
-Стига, Сара! Извинявай! Не плачи, моля те. Знаеш, че няма да си тръгна. Обещавам, че никога повече няма да отварям тази тема.  Знам, че ти е трудно и на мен ми е трудно. Спокойно.
-Извинявай, че ти се развиках, но тези дни съм изнервена идват изпити, университет, пък и с чуденето около Бен...всичко ми идва в повече.
-Ей ей всичко е наред. Защо не поговъриш с брат си?
-Няма кога, той си замина вече Бургас.-там Деймън учеше продължи да учи испански, защото искаше да стане преводач.-Ще се върне в края на месеца май и аз не знам.
Той просто ме прегърна, а аз се сгуших в него. Обичах го толкова много.
-А Бен сприятели ли се с някой? Или сте го оставили сам и ти само го зяпаш отстрани.
-Е, за толкова груби ли ни имаш, сприятели се с нас-мен, Мел, Дени, Мария. И днес се е развикал на Калин. Мелс ми разказа.
-Какво е направил?!
-Развикал му се и му казал цитирам:"куха тикво". Докато Бен и Гери говорили, Гери е неговата най-добра приятелка, Калин се появил и си сложил ръката на рамото й. Тя му каза да я махне, но той не го направил и Бен му се разкрещял. Калин бил на малко да го удари, но звънецът бил.
-Еха...момчето е смело и също си личи, че не е от класа ни. А Гери и тя ли е нова.
-Оо, не не. Гери си е от езиковата тя е с немски и английски. Мисля,че си я виждал-и му я описах. Той мълча няколко минути и каза:
-Май се сещам, но не знам. Както и да е утре сигурно ще я видя.
-Да сигурно. Ок Джош благодаря ти за всичко и извинявай. Ще се прибирам. Обичам те!
-И аз.
Той стана и тръгна към тях, а аз влязах в блока ни.

(Здравейте!❤На снимката е Мария :) и също моля представете си, че Сара е доста по-хубава отколкото е на снимката, просто не намерих подходяща👉👈Благодаря!❤❤)

Love is for EveryoneDonde viven las historias. Descúbrelo ahora