-Тъпак такъв .... За кво ти беше да го гониш..
-Защото така реших..
С Крисчън вече се намирахме да на 20 сан. разтояние и си крещяхме в очите. В неговите се четеше гняв,яд и още нещо ...непознато за мен -може би похот,но и някакав проблясък на ....на ревност.. Това ме разсмя и устмите ми се извиха в лека усмивка. Проблемът беше,че и в мен някакво чувство се зароди. Топло и меко,но същевременно изпепеляващо и опасно.
- Защо се смееш? -попитаме брат ми.
- Не може ли?? -гледах да избегна неловлата ситуация -а тебе майка ти не те ли е учила,че гости не се гонят.
- Нямаше тази възможност,момиченце на тати -за.момент в очите му проблясна болка и тъга,но това бе изместено от ярост,която съм сигурна,че щеше да се изсипе върху мен.
-Не съм на тате момичетоо,тъпанар такъв. Почина преди да се родя -сълзите вече напираха и едвам ги одържах.
- Само не търси съчуствие от мен.-как може да бъде толкова студен -аз изгубих майка си на 2.
Устата ми образува изненада. Аз преживях това,че баща ми почина,но ако беше станало с майка ми нямаше да го преживея.
- Виж, Крисчън аз наи..
-Не ти искам съжалението,тъчачка -сега вече и при него имаше сълзи. Крисчън Монтега имаше сълзи и най -после го виждах уязвим. Веднага изтича по стълбите нагоре и тресна вратата на стаята си. Последвах го тъй като мислех,че му дължа извинение. Не бях права,а и обова ново чувство там долу в корема почна да причинява болка. Стигнах черната махагонова врата по която бяха залепени всички предупредителни възможни знаци за забраната да престъпваме прага на стаята. Долепих ухо защото чух че говори с някой.
- Не идвайте...искам да остана сам......Тъпак такъв не разбра ли,че не искам да идвате.. -беше лесно да дочия всичко тъй като Крисчън не пестеше децибели. След малко нещо се разби в стената и предположих,че това е телефона. Оплаши ме обаче следващото нещо,което чух и веднага разпознах....
Такаа..знам че се забавих и то мнооого,но моля ви не ме мразете..Искам да.знам какво мислите -добре ли се развива и дали ви хар. Искате ли да включа някои герои.. моля изразете мнение.. Обичам вии...
YOU ARE READING
You are mine...
FanfictionКлишираната история-добро момиче и лошо момче.Но когато лошото момче се окаже доведения ти брат,едвам сдържащ се да не те пребие понякога,братът който те задушава от целувки..но пак остава лош,но тя намери начин да го обикне след всички.Тя изваждаше...