Застрашена (Книга Втора)

Глава 2

Мразя дългите полети, направо полудявам, като трябва да седя на едно място и да ходя от единия до другия край на самолета. Доста неща мразя, много претенциозен човек съм. Едва стоя на краката си, изобщо не ги усещам. Добре тук е сравнително студеничко, да си бях взел поне палтото. Не съм женчо, да обичам студа, но тук е прекалено студено дори и за моя задник.
- Джейкъб! - обърнах се към Марко, който видимо отново не беше доволен от нещо. Така и не съм го видял доволен и щастлив, все намръщен, все раздразнен... той явно други емоции няма. - Не трябваше да идва!
- Говорим за Кат?
- Да! Първо - има доста неща, които съм ти спестил в документите и второ - тя е просто един състезател, който ти печели пари. А и понякога те снабдява с бело и трева. С нищо не може да ни помогне.
- Следващия път се постарай да кажеш всичко, знаеш че ненавиждам изненадите и промените на един план. Имаш късмет, че изобщо си на това място, ако не беше Алмаз, ти все още щеше да контролираш една малка банда, която продава бело, а и радвай се, че Кат не искаше да ми бъде дясна ръка. Екатерина е много повече, от просто състезател, ти самият знаеш на какво е способна тя, просто скапаният ти задник не иска да го проумее.
- В момента се заяждаш за глупости, Джейкъб! Филип разбере ли, че сме тук ще ни убие до един.
- Филип... Филип Андреев?
- Да!
- И кога смяташе да ми кажеш?! Тези неща се казват на момента! Казвал съм ти хиляди пъти, правиш това което аз ти казвам, без своеволия, а ти правиш точно обратното. Идиот! - Филип Андреев е долен боклук. Скапаняк, който изнасилва млади момичета, като след това ги пребива до смърт. Така и не го вкараха в затвора, защото винаги успяваше да си купи свободата. Доста от мафиите скочихме срещу това, че го пускат и доста от нас се опитаха да го спрем, но семействатани бяха преди всичко и той го знаеше най - добре, затова го използваше срещу нас. Адски жалък човек е! Всеки мъж, който си мисли че да пребиваш жена си е нещо мъжко и ще го направи много корав, е в огромна грешка. Това не е мъжко, това е толкова жалко и долно. Просто да те е срам да се наречеш мъж, като знаеш че има такива животни. Това е Филип Андреев, същински дявол! - Следващия път искам да знам такива подробности на време. Разбрали ме?
- Да! - ето сега, ако може някой да ме убие. Това е някаква шибана шега. Екатерина е в огромна опастност и това изобщо не ми харесва. Може да се защитава сама и умее да се бие по - добре от някои наемните убиици, които работят за мен, но това е моята Кат за която бих и умрял. Колкото и клиширано да звучи.
- И какво точно за него?
- Може по някакъв начин да е свързан с отвличането на родителите ти.
- Марко ти...
- Всичко ме боли! - Кат се подпря на рамото ми и се ухили. - Всичко наред ли е? - изгледах злобно Марко и му направих знак да се махне.
- Да, да спокойно. Не се притеснявай. - тя повдигна вежда и въздъхна отчаяно.
- Хайде, бебе такова казвай си проблемите.
- Шефе, трябва да отидем до изоставен склад. Склада се казва, съкратено - ВМР, дългото не мога да го кажа.
- Добре. Кат, качваш се в лимузината с Марко и след като стигнеш хотела, не излизаш от него докато не дойда.
- Добре. Пази се, грамадо.
- Винаги. - качих се в джипа с още трима от хората ми и още три джипа с мутри се насочихме към склада. Нещо не е както трябва. Защо Филип да е свързан с отвличането на родителите ми. Та аз го познавам от близо година, а родителите ми ги няма от 3г. Явно съм малоумен, защото не виждам логиката в това. Уликите са другото, което не ми се връзва. Няма как от 3г. да няма дори и писмо, а изведнъж хората ми намират вещи на баща ми и майка ми. Има два варианта, първият вариант - да са станали немарливи, вторият - човека, който го е направил го прави нарочно, за да се хвана в капана му. Но най - вероятно и второто. Мисълта, че има вероятност те да са мъртви и сестричките ми никога повече да ни ги видят, ме побърква. Искам просто да си отворя водката, да надигна шишето и да се направя на свиня. Екатерина май ще излезе права, че се влушавам. Заради нея бях почнал да ходя на някакъв си измислен психолог, но нямаше промяна и се отказах.
- Шефе! - вдигнах рязко глава и си огледах. Дори не съм разбрал, кога сме стигнали. И тримата стояха и ме гледаха.
- Стига сте ме гледали умно, а слизайте от колата! - излязох от колата, пооправих си сакото и отидох до входа на склада. Да се надяваме, че няма да се взревя. Изкарах си пистолета, отворих си вратата и влязох вътре бавно. Егати и тъмницата, почти нищо не се вижда. Да си бях взел фенерчето. Влязох по навътре и се огледах.
- Не мърдай или ще те застрелям!
- Какво топло посрещане!

Здравейте на всички, маняци които са решили да четат т'ва нещо. Ще трябва да ви черпя. Велики хора сте, да знаете. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички които четат тая помия, благодаря. Няма к'во друго да кажа, така че до следваща глава.

ОБИЧАМ ВИ!❤