KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 27 ~ Azriel

- Лунният фестивал е след пет нощи – напомня ми Андракс, сновейки из сборната зала, докато аз седя смълчан, отпуснал гръб на високата облегалка едно от големите велурени кресла. – Знам, че сега си изключително напрегнат, братовчеде, но каквото и да правиш, не можеш ли първо да изчакаш празникът да отмине?

В камината пред мен танцува ярък огън. Пукащият шум от изгарящите съчки уплътнява тишината, а през балкона, закрит от тъмночервени завеси, нахлува нежен полъх с дъх на море. Правя опит да се съсредоточа върху това - усещането отново да имам дом, който ме приютява.

После се съсредоточавам върху въпроса на Андракс.

- Знаеш повече от добре какъв е отговорът. – Масажирам с пръсти слепоочията си. – Тя се влошава. Ако беше твоята сродна душа, ти също щеше да постъпиш като мен.

Той ми обръща гръб, но виждам как потропва с крак.

- Слушай, братовчеде. – След миг се извърта с лице към мен и се настанява на отрещното кресло, впивайки поглед в очите ми. – Аз, както винаги, съм на твоя страна и те разбирам по-добре от всеки друг. Но освен като твой главен съветник, ще ти го кажа и като роднина. – Навежда се леко напред и заговаря: – Това, което възнамеряваш да предприемеш, е твърде голямо и опасно. Не ти ли стигна всичко, което преживя през тези двайсет години? Кажи ми, братко, стигна ли ти, или искаш още?

- Бил ме разбирал! – изсумтявам насмешливо, изправяйки се от креслото. – Защо все ме караш да ти припомням какво си казал преди броени секунди? Още не си на хилядолетия, Андракс.

Той се позасмива:

- Е, ако майка ти беше тук сега, би казала, че братовчед ти е умно момче, което ти мисли доброто и че би било най-добре да се вслушаш в съвета му. – Отклонява очи с носталгична въздишка. – Само Ариадна би могла да те вразуми в този момент.

- Ако обичаш, спри да използваш думите на майка ми като оръжие в споровете ни – почти изръмжавам. – Не може дори да я споменаваш в мое присъствие, нито извън мое. Не го прави повече, Андракс.

- Мисля, че онова, което говоря извън твое присъствие, си е лично мой избор, Азриел. – Усмихва се, но пък това никога не му е пречило да се заяжда. – Освен това, аз също я обичах, братко.

- Както и да е – отклонявам темата аз. – Къде са момчетата?

- На границата е възникнал някакъв проблем – безучастно свива рамене той. – Сигурно са още там.