🔞𝙎𝙈𝙐𝙏𝙎🔞

Jungkook𝕏Jimin - Научи ме

< Г.Т. на Джънгкук >

Лежах си в леглото и си играех на телефона, когато Джимин ми звънна.

- Ох, какво ли иска сега? Заради него умрях! - казах си, вдигайки. - Какво има, Чим? - попитах раздразнено.

- Може ли да дойда у вас? - усещах напрежението в гласа му.

- Да, но защо? Нещо станало ли е? - притесних се.

- Ще ти кажа, когато дойда - затвори.

- Хм, странно дете - тръгнах към кухнята да хапна нещо, тъй като и без това вече загубих в играта.

< 30 минути по-късно >

Ч

ух звънеца и отидох да отворя вратата.

- Какво стана, Чим? - поканих го да влезне.

- А-ами... поканих едно момиче на среща...

- О, съжалявам, Чими - погалих го по рамото.

- Какво? Защо? - сбръчка вежди объркан.

- Съжалявам, че ти е отказала.

- Не, тя прие.

- О, така ли? Пф, съжалявам нея тогава - избазиках се.

- Хей! - удари ме по ръката.

- Шегувам се - засмях се, гледайки ядосаното му личице. Толкова е сладък, когато се ядосва. - И какво? Защо си толкова притеснен? - минах на въпроса.

- А-ами... аз...

- Ти... какво? - подканих го да изплюе камъчето.

- А-а-ами аз... не знам как да се целувам - сведе глава смутено.

- Какво?! - ококорих очи. - Шегуваш се, нали? - в отговор поклати глава в знак на отрицание. - Уау. Не го очаквах. Знаех, че си нямал гаджета преди, но чак пък толкова.

- Да и затова... - почна да си играе нервно с ръцете.

- Какво?

- Ще ме научиш ли? - погледна ме с надежда в очите.

- Аз ли?

- Ами да - почеса врата си. - Надявах се да ми помогнеш. Ако не искаш, не е нуж...

- Добре - прекъснах го.

- Какво каза?

- Ще ти помогна.

- Наистина ли? - зарадва се.

- Да. Но само ще я целунеш като за "лека вечер" ли? - попитах го, накланяйки глава.