Джейсън излезе, след което Ник дойде при мен.
-Какво ти каза този? - попита
-Не знам, не го слушам, когато говори, защото не ми казва нищо освен глупости.
-Спокойно скоро ще те остави намира. Една жена му е интересна седмица най-много. Още три или четири дни и щете остави.
-Уау, цяла седмица? Аз си мислих най-много ден.
-Остави го.
-Добре, аз да си вървя ли?
-Не, остани.
-Да и брат ти пак да се появи, ами ако бях гола? Много е невъзпитан.
-Съжалявам. - целуна бузата ми. - Остани, искам малко да си поговорим, защото вчера не говорихме много.
-Знам, може ли да не говорим за вчера?
-Не ти ли хареса?
-Хареса ми, но беше много прибързано. Аз не спя със мъжът на първата среща. Това беше изключение, защото толкова време не бях с никого и...
-Ясно, няма проблем.
-О, колко сте сладки! Говорите си, като децата в шести клас! - чух гласът на брат му.
Той седеше до вратата и се беше усмихнал.
-Нали се разкара? - попита Ник
-Да, но се сетих, че искам да питам гаджето ти, дали има психични отклонения щом е с теб.
-Не съм му гадже. - казах
-Значи не ти е гадже? Тогава ще излезеш с мен? - попита той
-Вън! - извика Ник
-Добре. После пак ще говорим. - погледна ме и излезе
Този човек е невероятен.
-Вие да не сте си споделяли гаджетата преди? - попитах и Ник ме погледна
-Не! Ужас, не разбира се! Никога не сме били с едно и също момиче. Е, само веднъж, но това беше много отдавна, аз бях влюбен, тя беше кучка, а брат ми си беше същият и в последствие разбрах, че се чука и с него.
-Това да не е било онова, в което и двамата сте били влюбени?
-Аз бях, за него не знам. Мисля, че беше с нея само, за да ме дразни, защото е долно копеле.
-Това е ужасно. Чудя се как още говориш с него, ако моята сестра го направи няма да й поговоря до края на живота ми.
