Elven Song || portfolio

"Пандора"

Случайните координати предварително бяха настроени за спасителната капсула, откъснала се от космическия кораб, който бе изоставен на произвола на съдбата в тъмната материя между звездите.

Летателният апарат „Пандора" най-сетне се рееше свободно из вакуума на необятната Вселена, чиито периферия доскоро бе пронизвал с квантовото си задвижване. Беше изграден от неръждаема, матово черна стомана, бинтована с титаниево покритие и фибростъкло, служещо като изолатор. Външната му обвивка, която поглъщаше космическата светлина го правеше незабележим за изникнали от нищото военни или разузнаващи кораби. Сливаше се с мъртвешки тихата обстановка, белязана от липсата на каква да е форма на живот с изключение на малките, далечни тела, които горяха с бели пламъци.

Сега капсулата, чието тясно пространство побираше единствено двама пътници, се придвижваше из непознатото с включен автопилот. Светлините на таблото светеха продължително под кръглия прозорец, от който се виждаше предначертания път на спасилите се.

Качени без желание на борда на своето спасение, избраните се бяха притиснали един в друг с негодувание и се взираха напред в далечината. Бавно приближаваха крайната точка на пътуването си след единствения изстрел, по-бърз от светлината, за който имаше енергия транспортното им средство. Върхът на конуса се бе нагънал от скоростното придвижване из космоса, ала въпреки това не представляваше опасност за никого. Поне не трябваше да бъде за оставащото време преди да достигнат координатите си: отдалечена със светлинни години планета, дарена с кислород.

Кислород, който привършваше за двамата спътници.

– Активирай резервите, няма да оцелеем преди да навлезем в атмосферата на Земята.

Дясното око на Мей потрепери, когато осмисли, че агресивната команда на първия й братовчед бе насочена към нея. Болката в ъгъла на зачервения й клепач не спираше да пулсира, предсказвайки лоша поличба, както твърдяха суеверията на космическата станция, в която бе родена и отрасла. Сивите й ириси се откъснаха от звездния маршрут и се впиха в профила на Джун, следящ изкъсо сияещите в болнаво жълто надписи на триизмерното табло.

– А замисли ли се дали родителите ни ще оцелеят преди да качиш на борда на кораба онова болно изчадие? – заяде се чернокосата, извръщайки се изцяло към виновния за цялата ситуация.