Fifty Shades Of Grey [boy×boy]

o n e;

Тейонг припряно се обличаше. Бе закъснял за първите два часа, а третия започваше след дведесет минути. Щом бе готов, грабна портфейла си и побърза да излезе. Ходеше с бързи крачки към автобусната спирка, бе мрачно навън. Вече беше достатъчно раздразнен и се надяваше автобуса да не се бави.

Пристигна бързо и погледна към табелета, която изписваше времето. Три минути. Той си отдъхна и увеличи звука на музиката. Качи се в голямото превозно средство и се настани най-отзад. Затвори очи за миг, умората го бе налегнала.

Дойонг продължи да му звъни, задавайки глупавите си въпроси и Тейонг спря да му вдига. Съвсем скоро трябваше да слезе и се видя принуден да отвори очи. Изсъска недоволно и се изправи от мястото си, като застана пред вратата.

Определено щеше да бъде дълъг ден. Вместо да учи за предстоящите си изпити, той предпочиташе да стои до късно, играейки видео игри или гледайки сериали. И кой можеше да го вини? Той все още живееше в лятото, където спеше до късния следобед.

Слезе мудно от автобуса и закрачи напред. Едва държеше очите си отворени и си обеща да си вземе някаква енергийна напитка в голямото междучасие.

Пред училищната сграда съзря скъпо Ауди, а от него излезе младо момче. Непознатия привлече любопитния му поглед и щом очите им се срещнаха, Те осъзна, че се е загледал в него повече от нужното. Целия бе облечен в сиво, автомобила и дори косата му бе сива... Тейонг свъси недоумяващо вежди и забърза крачка напред.

Явно момчето бе ново, защото Те го виждаше за пръв път тук. Не отдаде внимание на това и ядно премахна слушалките от ушите си, въздъхвайки изморено.

-Започва се. - Измърмори сърдито и навлезе в училището.

Миг по-късно, звънеца обявяващ края на часа, би и той премижа с очи. Изкачи бързо стълбите до третия етаж и навлезе в класната стая.

-Нима спящия красавец, благоволи да се появи? - Възкликна весело Дойонг.

Те единствено му направи знак да млъкне и пусна раницата си на земята. Седна тромаво на чина си и зарови лице в ръцете си. Наистина имаше силна нужда от сън, а главоболието не закъсня.

-Познай какво става! - Най-добрия му приятел се настани до него, побутвайки го леко по рамото.

Те изсъска недоволно, игнорирайки го. Енергията, която притежаваше това момче толкова рано сутринта, винаги го оставяше изумен.