Понякога се замислям какво е това животът.
Яде ли се?
Пие ли се?
Има ли цвят?
Има ли мирис?
Понякога си мисля, че този театър на абсурда те кани на гости у тях.
И се чувстваш непоканен.
Дава ти чаша с вода,
И колкото повече пиеш, толкова повече ти се пие.
Чувстваш, че умираш от жажда.
Но си по средата на пустинята,
а последната капка вода ти се присмива тихомълком.
Твоето падение се вижда на хоризонта.
Когато изведнъж се оказваш в огромен океан,
само, за да се удавиш в собствените си празни надежди!
Посвещаваш се на мъката, която триумфално изтрива
и последната искра за някаква далечна утопия.
Нищо не ти остана...
Ни тъга,
ни хармония.
И всичките ти опити за спасение,
се пилеят по широкото крайбрежие.
_____________________________________________________
COPYRIGHT
All Rights Reserved. Copyright © 2020 T. T. Trifo.
