[𝟓𝟕]

434 36 16
                                    


Г.Т. Т/И

Изведнъж Йешим влезе в стаята, а аз затворих очите си и се направих на заспала. Тя седна до мен, покри ме и излезе от стаята.

Аз отворих очите си и този момент отново чух тропане по прозореца си. Отново беше Джънгкук!

Изведнъж чух гласа на Йешим и тропането спря. Тя му каза да си тръгва, защото аз спя. Явно той я послуша и повече не чух нищо от Джънгкук.

~Няколко седмици по-късно~

Г.Т. Т/И

От седмици не съм мигнала. Имам тъмни кръгове под очите си, не ставам от леглото и не ям. Йешим постоянно се опитва да ме нахрани, да ме разведри. Вечерно време спи до мен.

Сега съм просто като ходещ труп. Единственото, което правя е да дишам... нищо друго. Нямам желание за живот.

Цялата група разбра за раздялата ни с Джънгкук. И те се опитват да ме разведрят по някакъв начин, но не успяват. Това, че не съм достатъчно добра за Джънгкук ме караше да се чувствам зле.

Къде сгреших?!

Йешим отново влезна в стаята ми с поднос в ръка. Отново щеше да ме кара да ям. И отгоре на това не е и сама. Сега и Саша се опитваше да ме накара да се нахраня.

- Хайде Т/И, закуската е готова!- каза Йешим весело, а аз измънках, че не съм гладна както винаги, а тя започна да ми се кара.

- Няма " Не съм гладна" ! Стана като клечка! Не се храниш, не спиш... няма да се разберем! Заради Джънгкук нямам намерение да те загубя!- започна да ми се кара.

- Струва ли си заради него да си седиш вкъщи?! Не е единственият Т/И... в морето има много риба.- каза Йешим.

Може би Джънгкук не е единствения на тази планета, но за мен е...

- Йешим, не съм гладна.- казах аз унило.

- Трябва да се храниш.- каза Саша и седна на леглото до мен. Йешим и подаде подноса, а тя се опита да ми даде в устата от храната, но аз отказах.

- Ще се разболееш!- каза Саша.

- Хапни поне малко!- продължи тя, а аз поклатих глава в знак на отрицание.

𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now