Израснал съм до гората. Задният двор на мо- ето детстВО започва с планинСко ВЪЗвишение от тъмна гъста букова гора. Винаги съм възприемал сивите стволове на дърветата като тела, не по-ма- Ловажни от човешките. Още от малък не обичах да ям месо и гъби. Бях дете, което плачеше за вся- ко мъртво животно, което видеще. Дори е има- ло случаи да намеря мъртви буболечки и дребни животинки, които погребвах в гората, страдайки, че едно създание е загубило живота си. Моите родители нито са били вегетарианци, нито са ми