Алкохолът, цигарите и битовизмът са стояли винаги на маса- та в кухнята. Аз не бях възпитаван различно - аз бях роден различен, и ми трябваха повече от 30 години да го кажа на глас, без да се притеснявам. Колкото повече растях, толкова повече светът изискваше от мен да бъда друг. Кое хлапе (осо- бено момче) може да се разплаче, че някаква бу- болечка или птица е умряла? Това дете е странно - разбира се, че е странно! Сега се сещам, че една пролет докараха в града голям аквариум с каракуди-оттам можеше да си купиш жива риба и да си я сготвиш. Аз бях убе- ден, че целта беше друга - да ги спасиш. Отделях парите си за закуска, купувах си по няколко риби и ги пусках в реката на града. И за мен този ри- туал носеше еуфория -дълбоко в себе си исках жиВОтът да продължи. Винаги съм вярвал, че въпреки всичко- живо- тът трябва да продължи. Трябва да продължи и след смъртта. Училището беше първото нещо, което се опи- та да смаже душата ми. Не малка част от учите- лите също. Бях отличник, но се чувствах виновен, че не разбирах част от преподавателите си- ня- кои бяха скучни, злобни и мразеха работата си. След като завърших специалност, която ми дава привилегията и отговорността да преподавам, разбрах колко недопустими неща са се случвали и продължават да се случват в училишщата.
YOU ARE READING
ВЪМПИРИТЕ ПО СЛЕДИТЕ НА СЯНКАТА
Mystery / ThrillerИзраснал съм до гората. Задният двор на мо- ето детстВО започва с планинСко ВЪЗвишение от тъмна гъста букова гора. Винаги съм възприемал сивите стволове на дърветата като тела, не по-ма- Ловажни от човешките. Още от малък не обичах да ям месо и гъби...
