Ужасно е да си човек на,когото не му пука дали ще умре днес или след някоя друга година и може би е така,защото бях разбита по хиляди възможни начини... Ами нека се представя,аз съм Бела Андерсън,нарушавам правилата не обичам да ми казват какво да правя и как да го правя,обичам да се справям сама,3-ти и 4-ти клас не бяха от хубавите и спокойни дни в училище,защото нашите започнаха да се карат....бях твърде малка за да разбера всъщност какво изживявам,до ден днешен съм разбита по всеки възможен начин,защото много ми се правеха на приятели и много ме изоставяха в най-мрачните ми дни. Тя го видя и остана без дъх,неговите сини очи я пронизаха по един от най-хубавите и най-лошите начини,но не е лесно да познаваш само представите си за него,да търсиш следи и да разпитваш,който ти падне за да знаеш дори и само името му,да успееш да намериш себе си в някоя книга,но не само себе си намираш всичко,което се случва с това непознато момче,все едно бях прочела какво ме очаква!Трябваше да разкрия неговата тайна!