Book11Lover

~~~~~We're all playing the same game
~~~~~just different levels
~~~~~Same hell
~~~~~just different devils

Момичето седна върху пелената от пепел. Лицето и бе в сажди. Краката изранени. 
Тя разтърка очите си взирайки се в черното небе.
- Знаеш ли, мисля че е крайно време да спреш с детските номера.- каза тя на небето.
- Не всички можем да си съшием крила от мрак и да се приберем. 
Девойката се обърна с лице към пепелта.
- Пък и кой е казал, че искам да съм на небето.- попита тя със нотка на смях.
- Брат ми ще се грижи за мен и тук. Нали така Луцифер?