ᴠ. ᴍᴀʀᴄʜᴇᴠᴀ

МНОГО точна статистика, показваща нагледно, защо потребителите на wattpad четат ревютата ми за книгите/сериалите, които съм прочела/гледала:
          
          1% - защото планират да прочетат/гледат дадената книга/сериал и искат да видят какво мисля аз;
          3% - за да видят дали тяхното мнение за дадената книга/сериал съвпада с моето;
          6% - защото си търсят предложения за четене/гледане;
          90% - защото им харесва стила на ревютата ми и знаят, че ще забавляват, докато ги четат, въпреки че нямат абсолютно никакво намерение да четат/гледат нищо от това, за което пиша.

Истината е, че вече не чета. 
          
          *публиката е в шок и ужас*
          
          Говорила съм за този факт... безброй пъти. Ако все пак успея да прочета една книга от начало до карай, се чувствам така, сякаш съм постигнала най-големия успех в живота си.
          
          От доста дълго време продължавам да чувствам една вътрешна вина именно поради причината, че не чета.
          
          Максимата "трябва да четеш, за да можеш да пишеш" ме преследва навсякъде. Постоянно си задавам въпроса: Имам ли моралното право да пиша художествена литература, предвид че четенето ѝ не ми доставя онова задоволство, което изпитвах преди. 
          
          Обичам самия акт на писането - щракането на клавиатурата на лаптопа, изливайки мислите си. Една от главните причини, поради които пиша ревюта, е именно тази. Но всеки път, когато драскам ревю, което не е за книги, а за сериали (и то не на какви да е сериали, а корейски - може би моя най-голям guilty pleasure), отново се появява онова изгарящо чувство, че върша нещо нередно. 
          
          Всеки път като публикувам нещо, без значение какво, имам усещането, че никой не ме взима насериозно. Това е и главната причина, поради която мотивацията ми за писане е толкова ниска.
          
          Искрено моля всички мои познати от Wattpad да ме извинят, че не отварям произведенията им. Проблемът не е във вас, в мен е. Чувствам се като престъпник, затова че не отвръщам на подкрепата, която вие ми оказвате.
          
          Благодаря за разбирането.
          (не мога да пиша смислени заключения)

Ревютата в Goodreads:
          
          - Първо ревю: ★✰✰✰✰
          Тая книга на струва.
          - Второ ревю: ★✰✰✰✰
          Зарязах я на петдесетата страница.
          - Трето ревю: ★★✰✰✰
          Прочетох я, защото е навсякъде в тикток.
          - Четвърто ревю: ★✰✰✰✰
          К'во, по дяволите, беше това.
          - Пето ревю: ★★★✰✰
          Идеята я има, но изпълнението не струва.
          
          Аз: Четенето на книга изглежда като ужасен начин за губене на ценно време. НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА СИ ГО ПРИЧИНЯ!

Не знам какво ме прихвана тая сутрин... Хванах се да чета "Сол и пясък". Това е първият ми цялостен прочит на историята след като завърших писането ѝ преди има-няма четири години.
          
          Реакцията ми беше от типа "Това няма как да съм го писала аз", но във възможно най-добрия смисъл на думата. 
          
          Да, срам ме е да си го призная, понеже в нечии очи може да изглежда като крайно самовлюбен акт, но, bro, впечатлих се от собствената си история до такава степен, че чак тръпнех, докато я четях. Чувствам се като "престъпник" затова, че харесвам собствената си история? Защо го усещам като нещо... грешно.

Вече минаха четири месеца, а аз все още не мога да спра да мисля за "My Dearest"...
          
          pls... send help.

Когато попиташ 5. клас какво се празнува на 3-ти март и те ти отговорят с "Де да знам" или с "Нещо свързано с Баба Марта."
          
          *skull emoji*
          
          

До всички, на които им е скучно. Направих кратък списък с няколко романтични корейски сериали + причини защо да ги гледате. 
          
          Дори да не сте фенове на корейските драми, погледнете списъка, може пък да си харесате нещо, не се знае. 
          
          https://www.wattpad.com/story/358113166

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО!
          
          Намерете първото си произведение (или най-ранното, от което пазите записки) и си харесайте някое описание - не го коригирате, не го редактирате. Копирате го и пишете кога сте го писали.
          А сега намерете подобно описание от последното ви произведение и го поставете под първото. 
          
          Я да видим кой какъв прогрес е постигнал през изминалите години. Можете да споделите откъсите си както тук, под моя пост, така и на вашите стени (не забравяйте обаче да ме тагнете, за да мога да видя).
          
          Аз съм първа!
          
          Тип на описанието: илюстриране на дълбока емоционална болка
          
          Откъс от "Синята пеперуда" (първото ми произведение тук), завършено през 2015:
          "Грейс почувства внезапна болка, на която не можеше да издържи. От очите й капеха сълзи, от болката която чувстваше... Тя се свлече на колене и започна да пищи и притиснала силно ръце към ушите си. Тогава тя беше най-уязвима."
          
          Откъс от "Ако бях там", последно обновявано през 2024:
          "Вече цялата всекидневна е лишена своите нюанси. Очертанията на дрехите, косата, ръцете ми са избледнели. Аз съм едва видим призрак, в който блуждае неугасим целият цветен спектър от чувства и емоции. В мен прехвърчат розови, жълти, синьо-зелени, небесносини, цикламени и бели светлини - сладост, радост, вина, нежност, страст, тъга, - които ме одраскват, нараняват, пронизват.
          
          От очите ми капят сълзи.
          
          От душата ми капе кръв.
          
          Пръстите ми отчаяно стискат одеялото, което му бях дала. Придърпвам го върху себе си и се свивам в единия ъгъл на дивана. Забивам лицето си в одеялото и почвам да ридая с глас, отчаяно искайки да върна времето назад. "

Нова глава на "Ако бях там". Моля да извините бавния ми напредък с публикуването. Голяма мъка ми е писането на този разказ, но си заслужава заради крайния резултат.
          
          Цитат от главата:
          
          "Усетих тялото си леко като черешов цвят, носещ се по въздуха благодарение на милувката на вятъра."
          
          https://www.wattpad.com/story/334312526

Според вас важен ли е стилът на писане на автора? Приемате ли го като част от преживяването, докато четете, или за вас значение имат само сюжетът и герооте?