.

Aко искате и възможността да качваме истории, ако не сме "affiliated with Wattpad account" махнете :) 

Започнах една новелка за историческите прототипи на Абдуллах и Делфин с надеждата да се освободя от поредния писателски блок. Може да я погледнете. Прологът идва скоро. 
          
          https://www.wattpad.com/story/367533419?utm_source=android&utm_medium=link&utm_content=story_info&wp_page=story_details_button&wp_uname=gerrianvb

Намерих изображение на абасидския флаг, което според повечето източници бе следвало да е автентично. Ако имате интерес, качено е в "Информация за изпът"

Ами... току-що пресметнах, ме ако продължавам да пиша с тази скорост ще ми трябват поне 15 години, за да завърша само първата чернова на "Престол от тръни". Осъзнавам, че е грешка да искаш още с първата чернова всичко да е перфектно, затова ще опитам да се забързам, за да мога поне тази трилогия да завърша и евентуално издам през живота си

 Честит празник! *бяло, зелено, червено сърчице*

Любимото ми нещо в това да ползвам социални мрежи за промотиране на творчеството си, е като някой създаден преди няма и 3 часа профил ми пише на развален английски да си потвърдя (вече потвърдения акаунт) от очеизвадно фишинг линка, дето ми е пратил, защото страницата ми била под проверка и са щели да я изтрият. 

@justthebadassme да, да, точно

My Roman Empire is, че съм почти готова с първа част, но понеже съм забила на трета глава, не мога да публикувам нищо... :)

За предизвикателство на Vmarch.
          
          Тип на описанието: илюстриране на чувство за предателство от родител.
          
          За първото описание съм взела сцена от може би първата чернова на "Тежестта на короната", която започнах, когато бях между 12 и 14 години (не помня точно). Не е първото ми произведение, но е най-ранното, на което открих записки.
          
                  Принцесата седеше на дървения стол пред тоалетката в стаята си, а придворната й дама, Каолинне, разресваше дългата й коса, докато Мерри четеше писмото от баща си. Изведнъж тя скочи като ужилен, изкрещя и захвърли листа хартия с озлобление в камината.
                 – Какво има, принцесо? – попита Каролинне. Мерри отиде и извади харията от жарта, преди да се е превърнала изцяло във въглен и я тикна в ръцете на придворната си дама.
                 – Какво има ли?! – кресна тя – Ето, ето чети! Иска да ме омъжва! Отново! Та... та аз съм само на четиринайсет! – Морскосините очи на Мерри започнаха да се насълзяват
                – Сигурна съм, че Негово Величество не е имал друг избор, принцесо – опита се да я успокои Каролинне.
                – Мълчи! Ти изобщо не познаваш баща ми. Махни се! Изчезни от погледа ми! – придворната дама се обърна и понечи да си върви, но Мерри я спря, този път с по-спокоен глас – Чакай, Каролине, съжалявам, извинявай. Ти си ми като сестра, най-добрата ми приятелка. Не биваше да се държа така с теб, ти нямаш вина, че съм се родла с кралска кръв. 
                   Принцесата седна на ръба на високото си дървено легло. Каролине седна до нея и хвана ръцете й в своите.
                 – Успокой се, баща ти и преди се е провалял в плановете си да те сгоди. Защо мислиш, че ще успее тзи път? – рече тихо Каролинне.
                 – Ти е прочете ли кой е женихът? – попита хлипаща Мерри.
                 – Не, не успях, писмото беше твърде изгоряло. –  усмихна се придворната дама, навеждайки глава, като при това един кехлибарен кичур падна на лицето й. Мерри също се усмихна на забележката на приятелката си, но усмивката бързо изчезна от лицето й.

Поднових активност в творческите си социални мрежи, затова ги споделям тук, в случай че някой иска да ме последва
          
          Bookstagram: modern.day.qayna
          
          Facebook Page: Modern-day-Qayna (прясна-прясна, още от днес; преди имах друга, но я изтрих, за да се концентрирам върху букстаграма)
          
          TikTok: modern.day.qayna
          
          YouTube: Modern-day-Qayna