.

П.П. И да, нямаше да съм аз без дълъг пасивно (в този случай активно) агресивен прощален пост (OGs would know). Само че този път се надявам да НЕ размисля и да се върна отново.

Основният ми проект е "Град на мира", по който започнах да работя още в началото на 2018, когато първата книга се казваше "Пустинна роза". Това е  алтернативна история на Аббасидския халифат, арабска империя, отговорна за т.нар. Златен век на Исляма или Арабски ренесанс (ако ви е любопитно какво е това алтернативна история, може да го проверите в гугъл; този пост ще стане прекалено дълъг, ако обясня и това). 
            
            Накратко, ако сте дълбокорелигиозни или познавате институцията на харема само от турски сапунени сериали и го романтизиране, ще ви е трудно да издържите която и да е от трите книги.
            
            На малко по-дълго, трилогията разглежда алтернативно развитие на историята, при което империята успява да се съвзема от кризите и упадъка, започнали през девети век. Има герои с различни етноси, вероизповедания и социален статут. Предвид идеята на книгите обаче повечето главни герои са благородници от династията на Аббасидите, но това не значи, че са обрисувани като "добрите момчета". Постарала съм се да включа ключови ужаси на арабската колониална власт - като отношението им към коренното население на Северна Африка, военното робство на тюркските и кавказките народи и кървавото потушение на бунтове и въстания. Рядкост е да се срещне чист като момина сълза персонаж, а тези, които се доближават до стереотипа обикновено не издържат дълго, по надявам се очевидни причини. Това не е историческа романтика, нито young adult, не, не е вдъхновено от "Великолепния век" и също така, ако го сравните с "Влизам в мрака", "Гневът и зората" или нещо подобно ще ви мразя до края на живота си, а после ще възкръсна като изключително озлобен, злопаметен дух само за да ви тормозя всяка нощ с книжни съпоставки, за да се убедите, че нямат нищо общо.
            
            Е, това беше всичко от мен. Бих искала да кажа за пореден път "довиждане", но смятам, че "сбогом" е по-подходящо. <3

Сега малко информация и за тези, които може би случайно ще се натъкнат на този профил след време и ще се чудят коя е тази и за каква се мисли:
            
            Привет! Обикновено не съм толкова хаплива, но сметнах, че това е съобщение, което не бих могла да напише с дипломатическия, сдържан тон, който по принцип се опитвам да спазвам, защото държа емоциите ми да са ясни, дори за несхващащите любимите ми сарказъм и ирония. Повече информация за мен, може да научите от описанието на профила ми или интервютата на nyakvoime. 
            
            Сега към основното - пиша предимно историческа фикция, но харесвам и фентъзито. Обичам да дълбая в психологията на героите си и да критикувам религиите. Засягам теми като правата на жените, сексизъм, робство, колонизация, расизъм, ксенофобия, класицизъм, насилие, война, психологически травми, вечността, как страхът и властта могат да променят всеки и подобни very edgy, very cutesy, very mindful, very demure нещица, без да се правя на философ, защото всичко е интегрирано в самите диалози и монолози, в различния поглед на различните герои над света и събитията в него. В моите творения също има "спайс", ама не е просто думкане като разгонени зайци на амфетки. Иначе казано спайси сцените ми обикновено са пропити с емоция и не толкова описателни, но за сметка на това важни, защото винаги даприсанят за развитието на героите, сюжета или и двете. 

@gerrianvb сега ще ти покажа какво изкарва *сАлза*

@Vmarch при мен си седи. Може би от системата са я скрили заради 18+. Ах ще накарам синът си да ги избеси... 

@gerrianvb Зкваската внос от България ли е?

@DenisBatinov благодаря измислих го докато пиех подсолен айрян от камилско кисело мляко със сина си, че от жегите ми пада кръвното!

@Vmarch съжалявам, че го споменавам, да не чуе

@supernaughtyHande пу, пу... пепел ти на езика! 

@Vmarch така ли наричаш Шейтана?

@gerrianvb Всеки творец си избира как ще е най-добре за него. Определено е ужасно нечестно да махат така езици, които досега са били част от платформата. Може би ако бях почнала да пиша на български щях да съм точно толкова ядосана, колкото Вас, но за жалост наскоро разбрах, че има и българско присъствие на платформата. Лично за мен като чисто нова в публикуването и писането засега от хората, които срещнах в Wattpad и са част от discord обществото, в което съм получавам всичко нужно като критики, клубове, и т.н., но разбира се на английски. Може би и не съм търсила толкова усърдно българско общество за сайта, защото като цяло съм срамежлива личност и писането под псевдоним ми излиза по-добре за психиката, но се радвам, че реших да вляза в българската група във фейсбук и открих истории на родния език. Ще те последвам в инстаграм и ще продължавам да следя, а засега се радвам на наличните истории на български.

@gerrianvb Друг вариант е да пишеш в свой блог. В WordPress се правят безплатно и лесно, а с малко код може да се изключи възможността да се копира всичко от постове (но пък кодът струва 2$ на месец). Аз например имам повече четения в блога, отколкото тук (а и тук е малко трудно да видиш колко точно са чели, защото следи на глави и сумира). Ако така или иначе си правиш маркетинга от социалните медии, за какво ти е Wattpad?
            Лично на мен все още ми излизат само български истории, чудя се дали са направили алгоритъма да показва в зависимост от четения, следвания, последователи или т.н.
            Но и самият Wattpad не е същия от доста време, особено от страна на коментари, които са важни за много. Преди години хората бяха много по-отворени да обсъждат и дават мнения. Макар че това може да се каже и за друго места. Дори в групата има доста малко, които оставят мнения. 

А сега и едно обясненийце защо правя това, ако все пак не е очевидно. 
            
            Регистрирах се в Wattpad, за да споделям творчеството си, да получавам обратна връзка и може би, да зарадвам някого, който харесва да чете книги, подобни на тези, които аз харесвам да пиша. След като разгледах новата подредба на жанровите категории обаче установих, че е наистина е много трудно да се намират истории на български. Това в комбинация с факта, че историческите и социално-психологическите романи никога не са били по вкуса на повечето потребители на Wattpad, в голяма степен обезсмисля споделянето на каквото и да е от моя страна тук, защото шансът вече да получа някаква обратна връзка клони към нулата. 
            
            Ще продължа да пиша, разбира се, затова е възможно и понякога да превеждам и качвам глави в английския си профил - Modern-day-Qayna, но и за това не мога да обещая със сигурност. За сега съм просто разстроена и ядосана, че това приложение, което неоспоримо много ми помогна в израстването като творец, макар и с времето амбициите ми доста да го надраснаха, официално сам-самичко се застреля в крака.