| 𝐌𝐲 𝐋𝐨𝐯𝐞𝐫 𝐈𝐬 A 𝐒𝐩𝐲 | 𝐉𝐞𝐨𝐧 𝐉𝐮𝐧𝐠𝐤𝐨𝐨𝐤

2

С какви хора бачкам?

След седмици на шпионаж и проследяване на дневни навици, бях вече готова да се срещна с мишената, а то именно Джеон Джънгкук. Поп-Рок изпълнителя, пленяващ сърцата на милионни момичешки сърца. 

Слънцето беше в разгара си, бе толкова силно за месеца Януари , че се чудех дали изобщо сме още Зима. Но веднга през ноща заваля страшен сняг. 

11:37 

Облеклото ми беше почти готово, днес ще бъде първият ми ден от под прикритие. Щях да бъда неговата лична асистентка, което значи ,че трябва да съм до задника му 24/7 ден и нощт. Казах на Сеокджин , че не съм никаква детегледачка. Аз съм профисионален таен агент, въпреки че съм доста млада. Аз съм предназначена за доста по-трудни мисий. А не..
– Канарче, готова ли си? 
Сеокджин ме потупа по рамото. Хвърлих му един убийствен поглед. 

– Помни , че го правя само ,защото не искам да остана без работа. 
Посочих го с показалеца си докато го гледах с ядосан поглед. 
– Да,да,да знам това.. време е да тръгваш, запомни какво трябва да правиш? Я да преговорим? Извъртях очи раздразнено.
– Недей да се речпиш и да отговаряш както обикновенно правиш, не позволявай да те разкрият, усмихвай се и недей да задълбочаваш връзките си с мишената. 
Той ми даде укоражителна усмивка и два палеца които сочеха нагоре. Беше време да тръгвам , когато бях готова.

В чантата си носех един малък ревулвер и един нож за всеки случай.
Носех доста нормални дрехи, който не нося доста често, поради простата причина ,че всеки божи ден съм в шибаната униформа. Носех леко широки мама джийнси и черно поло отгоре, а за връхна дреха носех палто и черни боти. Завързах колана на палтото доста стегнато, сложих си шапка на главата и черни ръкавици. Взех чантата си и излязох пред щаба. Отпред ме чакаше , черен мерцедес джиб. Бързо се вмъкнах в него, поради ужасният студ, който бе навън. Веднага видях на шофьорското място, Таехюнг.

– Към БигХит компанията. Казах без чуство в гласа си.
Не си казахме нищо друго през останалото време от пътя. Все още не мога да повярвам ,че ме сложиха детегледачка на този мъж. Изключително съм разочарована. Пристигнах пред комапанията влизайки през стъклените врати. Веднага като влезнах в лобито им , ме връхлетя топлият въздух. Прегърна ме от всякъде - слагайки край на треперещите ми крака от студ.

Започнах да вървя към голямото бюро където седеше, красива млада жена. Гримът ѝ като че ли бе в повече, а косите ѝ преливаха от мръсно русо до по-светло. Краката ми започнаха да вървят към нея слагайки си фалчива усмивка преди ,да ме е погледнала. Токовете ми тракаха по белите плочки , крайки да насочи вниманието си към мен.Спрях пред нея облягайки лактите си на високото бюро.

– Здравейте , как мога да ви помогна? Само като чух надменният ѝ глас ми се прииска да ѝ строша вратът. Погледа ѝ бе надменен също, беше по-скоро като инфлуенсърите в инстаграм. Тъкмо тръгнах да говоря, когато внезапно ме прекъсна.
– Ако си дошла ,тук за автограф от Джънгкук оппа, съжалявам да те разочаровам , мила но в леглото му има място само за истински жени.
Беше ми пре ясно, че спи с онзи лигльо. Личеше си.

– В грешка сте, всъщност съм тук с връзка за работата за асистент. Името ми е Розалийн Ким.  Опитвах се толкова трудно да не показвам гнева си, но колкото повече се усмихвах толкова повече ми се разваляше усмивката ми, предполагам. За момент ме погледна колебливо ,но след това ѝ светна крушката в празната глава и започна да преровя компютъра. Не повече от минута ѝ отне за да разбере,че съм удобрена за работата.
– Много добре, г-це Ким. Нека ви опътя към г-н Банг, той ви очаква. Тя стана от мястото си и заобиколи бюрото давайки ми знак да я последвам. Влязохме в асансьора стигайки до предпоследният етаж на сградата. Тя ми показа кабинета на господин Банг и тя си тръгна. Малка злобна кучка. Почуках два пъти по бялата врата доакто не чух едно приглушено         "влез". Натиснах дръжката надолу бутайки вратата леко. Щом видях господин Банг , се поклоних , след което се приближих към него с усмивка. 

– Господин Банг, приятн... Спрях да говоря шокирана от думите които излязоха от устата му.
– Значи това е агента от агенция 009, най-добрата в цяла Азия. 
От къде знаеше? Сърцето ми се разтуптя. 
– Не се притеснявай от мен, все пак аз казах на агенцията ти да наемат един агент за сина ми. Падна ми камък от сърцето, седнах на стола хващайки се за разтуптеното ми сърце.
– Майко миличка, господин Банг уплашихте ме. При което той се засмя леко.
– Извинявам се , нямах възможноста да се запознаем лично, но когато бях в щаба ви, вас ви нямаше Канарче. Отпуснах лицевите си мусколи , облягайки главата си назад за секунда после отново се изпавих лице в лице с него. 
– Бях на важна мисия... 

ako vi e haresalo te taq boza mnogo she se radvam da mi kajete kakvo mislite i dali iskate sledvashta glava?