| 𝐌𝐲 𝐋𝐨𝐯𝐞𝐫 𝐈𝐬 A 𝐒𝐩𝐲 | 𝐉𝐞𝐨𝐧 𝐉𝐮𝐧𝐠𝐤𝐨𝐨𝐤

5

Затова никога не се влюбвайте в хора като нас.

( Тука си четете на ваша отговорност )

– Да не би да го харесваш , Канарче?  Подсмихна ми се Джун. Тази усмивка...
– Абсолютно не , докт.. Намджун. Това е строго против правилата, много добре знаете какво се случи с ... Роус. Казах името ѝ много тихо за дане ме чуе никой. Шефа изобщо не обичаше да се споменава името ѝ. Влязохме в кабинета му и се настаних на медицинският стол.  Навлюдавах как си придърпва стола пред мен за да може да ме прегледа.
– Чудесно , защото тази вечер бих искал да те изведа на вечера.. довечера.  Веднага след като го каза ми се искаше да припадна. Усетих как цялото ми лице почервенява ,а ръцете ми се изпотиха до голяма степен.
– Да, имам предвид... добре.. Бях толкова притеснена ,че не знаех какво да кажа.
– Но , Джун знаеш. Не е редно.. Той ме прекъсна дръпвайки си стола по-близо. Беше толкова близо , че можех да видя порите му. Какво беше това голямо притеснение и всичко това от нищото? " може би защото го харесваш глупачко." Харесване н ебих точно казала , но той е доста добре изглеждащ мъж. Очите ми се придвижваха от устните му до очите му и не можех да се спра.
– Не ме интересува , очевидно е че искам да те опозная, защото смятам че си страшна млада дама и бих искал да се вкопча в теб. Усещах как главата му се навеждаше към мен ,но телефона извъня при което се отдръпнахме един от друг и той изпуфтя ядосано. Пресегна се към телефонната слушалка и отговори на обаждането.
– Да, Ким на телефона. Да....да...разбира се....     Не знам от какво се притеснявах доакто се опитваше да ме целуне, все пак не съм някое момиченце незнаещо какво иска. Облизах устните си докато го наблюдавах как говори по телефона. От доста време не се бях забавлявала...
– Дочуване...  Той остави телефона настрани. Станах от мястото си слагайки ръцете си на раменете му , карайки го да погледне нагоре. Ръцете му се настаниха на бедрата ми разтривайки ги.
– Докаде стигнахме?  Ръцете ми се вплетоха в косата му, карайки да се усмихне.
– Стигнахме до срамежливата ученичка при хубавият доктор. От къде подяволите извадих това самочуствие мамка му! Натстаних се в скута му притискайки устните си до неговите , не спирах да движа ръцете си измежду косата му , карайки го да искарава малки стенания. Усмихнах се на себе си , при звука на дълбоките му стенания. Усещах как ставах все по жадна за дължината му. И той не оставаше назад с издутината в панталоте му. Знаех ,че е голям. Не го бях оглеждала един път. Усещах го ,че е такъв.