Мило дневниче,
днес беше най-шибаният ми ден.
Затворих лилавата тетрадка с химикалката между страниците и опрях глава на ръцете си.Не биваше в такива състояния да пиша в дневника си...особено,когато с майка ми имахме политиката на всеки няколко месеца да си ги разменяме и да четем коя през какво е преминала.Така не губехме връзка една с друга и си споделяхме буквално най-съкровените мисли.
Тя знаеше...беше наясно,че идеята да дойда тук не ми допадна.Заявих го по-уверено дори от това,че ще записвам в университета в Осло.И все пак зае страната на баща ми.Нямаше смисъл сега да се вайкам.Стореното-сторено.
Отворих тетрадката и се взрях в написаното.Ами,че то си беше чистата истина.Днес беше отвратителен,кошмарен,шибан ден.
Днес беше денят в който Джакомо ми извъртя най-подлият номер.Изложи ме пред тълпа хора и с най-голямата си наглост заяви,че това е само началото.
"Farò sesso con te così scortese che dimenticherai il tuo nome, tesoro."
Или в превод...
"Ще правя секс с теб, толкова грубо, че ще забравиш името си, скъпа."
Последното скъпа беше толкова излишно,колкото и самият разговор.Ненавиждах го до болка.А днес неприязънта към него се усили главоломно.
Джакомо Мелецио беше моят единствен обект на омраза.
Хвърлих тетрадката и се загледах през прозореца.Рим ме приканваше с ледената си красота,но преди да изляза поредната мисъл за него ме осени.
Да върви по дяволите ако си мисли,че някога ще има шанса да бъде с мен!
