Cinderella//Nomin

1

Както обикновенно станах първи,приготвих закуска, почистих ,отидох да събудя доведениете си братя и отидох да се приготвя за училище. Всеки ден е като повтаряща се лента. Ако живота ми беше филм,щеше да получи награда за най скучния филм на всички времена. Но това е живота ми от две години насам и вече съм свикнал,е поне до някъде.

Проверявах дали съм сложил всичко в раницата си докато слизах по стълбите. В следващия момент нещо застана пред кръка ми и аз се сгромолясах на земята като чувал с картофи. За малко щях да си ударя главата но успях да реагирам и да се предпазя с ръка. Обърнах се ,за да видя причината за моето падане. Беше сива дяволита топка косми наречена Луцифер или с други думи - злобната котка на мащехата ми. Нищо лошо против котките нямам ,дори ги намирам за изключително сладки,но това нещо не влиза в този списък. Като собственичката си много обича да ми погажда номера и най вече да ме спъва. Винаги ми се върти из краката защото е гладен или просто за забавление. Заклевам се това зло същество се забавлява докато ме гледа как страдам,но пък не се учудвам имайки предвид кой е собственикът му.

- Джемин! - извика мащехата ми

- Да мадам - отвърнах аз докато се изправях от пода

Мащехата ми не иска да я наричам "майко" защото я отвращавало мисълта ,че може да има такава връзка с мен. Не може да я наричам "госпожо" защото я кара да се чувства стара ,така че я наричам мадам. Което още повече ме кара да изглеждам като прислужница. Не че не съм де,ама на прислужниците поне им плащат. На мен само ми дават храна колкото да не умра от глад.

- Какво правиш пак на моето бебе ?! - каза тя и взе котката, започвайки да я гали

- Нищо не съм му направил мадам,той ми застана пред краката

- Спри да се оправдаваш и отиди измий чиниите. И гледй да не закъсняваш за час ,не искам класната ти пак да ми мрънка по телефона че си закъснявал

- Да мадам - казах с отегчение и се насочих към кухнята

Закъсненията ми често са причина на съучениците ми или по точно групичката на доведените ми братя. Постоянно ме заключват в тоалетните или ми скриват учебниците,понякога ми крадът и екипа за физическо. Винаги си ги връщам, но в повечето случаи са омазани с нещо.Честно казано единствената причина да ходя все още на училище е това ,че мащехата ми не иска да изглежда като "зла доведена майка" пред обществото като не ме пуска. Иначе би ме държала тук да и чистия по цял ден . И в двата случая ме тормозят ,но така поне получавам образование и ще мога да си намеря работа в бъдеще.

Доведените ми братя си имат коли с , които да ходят до училище или като цяло до където си поискат. А аз? Аз си имам карта за автобуса. Който щеше да тръгне след петнадесет минути затова трябва да се размърдам и да тръгна към спирката. Бях на няколко метра когато видях автобус на спирката. Като се загледах осъзнах ,че това е моя автобус ,който е подранил с две минути. А след това и че превозното средство се кани да тръгне без мен,а това не е на добре. Затичах се ,но вече беше късно,автобуса бе тръгнал. Супер и сега какво ще правя? Не мога да чакам следващия защото ще закъснея,нямам пари за такси , а ако вървя също няма да стигна на време. Изглежда ,че нямам друг избор освен да закъснея. Въздъхнах и седнах на пейката ,за да чакам следващия автобус.

•••

Тичах към класната стая защото имах още една минута и с малко късмет щях да стигна преди госпожа Янг. Е да ама аз късмет нямам затова разбира се се блъснах в някой. За втори път днес тупнах на земята,само че този път паднах по задник. Телефона ми също падна на пода ,по екран и аз се вцепених. Мамка му ,ако този се е счупил няма да получа нов.

- Съжалявам,не гледах къде ходя - каза човека в който се блъснах,но аз бях твърде зает да се тревожа за телефона си ,за да му обърна внимание

С трепереща ръка го вдигнах и го обърнах. Протектора бе счупен и силно се надявах пукнатините да не са и на екрана. Повдигнах леко протектора и за мое щастие беше здрав. Отдъхнах си и най после погледнах към човека в ,който се бях блъснал. Оказа се един от новите ученици - Джено. Той се бе преместил тази година и бързо стана популярен сред съучениците ни,понеже е доста красив. Въпреки ,че не беше в групичката на братята ми беше доста популярен и получаваше доста внимание от страна на момичетата. Има слухове ,че е бисексуален но това го прави още по популярен. Да си призная и аз тайничко съм част от фен клуба му,но никога не бих се усмелил да го заговоря. Това би навредило и на двама ни.

Той подаде ръка към мен и аз се учудих какво иска. След това осъзнах че иска да му дам ръката си ,за да ми помогне да се изправя. В коридора все още имаше ученици ,които закъсняваха и някои от тях се обръщаха към нас да видят какво става. Затова аз бързо се изправих,оставяйки другия изненадан. Казах едно тихо "извинявай" ,което и аз самия едва чух и отново хукнах към класната стая.