Cinderella//Nomin

15

Учудващо Джехьон и Джони не казаха нищо за случилото се,даже изобщо не ми говориха. Обикновено има подигравателни коментари от тяхна страна,но сега липсваха. С изключение на мълчанието им,всичко си беше нормално. Следващите две седмици беше същото,даже майка им се притесни, от това колко са тихи.

- Какво им става? - попита Ронджун забелязал необичайното държание на близнаците

- Нямам идея - отвърнах и им хвърлих бърз поглед. Седяха на чиновете си и като никога слушаха какво обяснява учителя - но определно са намислили нещо, сигурно смъртта ми

- Джемин,имаш нещо да споделиш с класа ли? - каза учителя ,подразнен от факта ,че с Ронджун си говорихме в часа му

- Не господине - отвърнах смутено

- Тогава не говори и следи какво се случва на дъската,това ще го има на контролното следващата седмица

- Да господине

•••

Всъщност не бях прав,не всичко си беше по старому . След онзи ден в ,който Джено спаси учебниците ми от поредното удавяне ,той идваше при мен почти всяко междучасие и заедно с Ронджун ме убеждаваха да ядем в столовата. На мен това не ми се нрави ,понеже усещам как съучениците ни ме пробождат само с поглед. Но няма как да им откажа. Пък и честно казано разговорите с Джено изобщо не са ми неприятни.

- Имаш ли напредък с Пепеляшка? - попита Ронджун ,Джено и аз го стрелнах с поглед

- Всъщност да , доста отпаднаха от списъка с потенциалната Пепеляшка - каза Джено,гледайки към мен,а аз отклоних поглед

- Аз си мислех - започна Ронджун гледайки ме самодоволно,ако беше до мен щях да го сръгам с лакът - какво ако Пепеляшка е момче?

- Момче ли? - учуди се Джено

Ако можех да стрелям лазери от очите си Ронджун щеше да има две дупки на лицето си. Да вярно щях да го питам същото нещо ,не чак толкова отдавна,но се отказах от идеята бързо след това. Но изглежда Ронджун не беше...защо му трябва да прави така. Разбирам ,че иска да ми помогне,но това е загубена кауза. Не искам да разочаровам Джено след като разбере истината,предпочитам да си остане с хубав спомен за Пепеляшка,отколкото отвращение от мен

- Не го слушай - казах аз, с нервен смях - той говори глупости понякога

- Не всъщност има право, Пепеляшка имаше малко нисък глас като за момиче ,а и беше висока почти колкото мен - констатира Джено, все още вперил поглед в мен. Напоследък се така прави, не спира да ме гледа докато говорим

- Токчетата добавят височина ,пък и някои момичета имат по мъжествени гласове - опитах се да го отклоня от тази идея,но той не изглежда всякаш ще се откаже от нея

-  Да ,но не знам... смисъл не е изключено ,пък и не бих се учудил ако е така - отбеляза Джено

- И това не би те отвратило? - попита Ронджун - смисъл момче се облича като момиче...

- А не - отвърна Джено - това не е проблем за мен

- Значи няма да имаш против ,ако Пепеляшка е всъщност момче?

- Не,не мисля че би било проблем... - призна Джено и се усмихна

•••

- Видя ли,той няма против - каза Ронджун самодоволно

Скоро след въпросите на Ронджун бе дошло края на междучасието и трябваше да се върнем по стаите. Ронджун не каза нищо по въпроса до края на часовете и предполагам чакаше да излезем от училище ,за да говори по темата.

- Това не променя нищо - отвърнах аз

- Напротив - настоя Ронджун - това е знак ,че трябва да му кажеш истината

- И после какво? Следва и заживели щастливо? Това не е приказва Ронджун,това е реалността. Тук нещата не се случват както искаме и за разлика от приказките,злото доста често побеждава доброто

- Не съм срещал по песимистичен човек от теб. Отвори си малко очите за хубавите неща в живота. Не можеш да безделничиш и да очакваш всичко да ти се сервира на поднос. Трябва да поемаш рискове,за да постигнеш това което искаш

След това Ронджун избърза напред без да казва нищо и ме остави да разсъждавам над това което бе казал.

Добре де може би наистина, очаквам щастието да падне от някъде ,без аз да правя каквото и да било. Но какво очаква Ронджун? Аз съм страхливец,винаги съм бил такъв. Предпочитам да избягвам рисковете и да играя на сигурно. Не винаги действа ,но само тази тактика имам.