Лина
Събудих се трепереща,беше тъмно и студено. Бавно станах. Разходих се малко и осъзнах,че съм в някаква кутия. Започнах да викам
"Ехо?"
Тишийна.
"Има ли някой тук?" "Някой да ме извади от тук"
Започнах да се панирам. Прочетох някъде,че при паник атаки трябва да мислиш за нещата,които най-много обичаш,но аз не чувствах нищо.
Не можех да си спомня нищо.
Нито коя съм,нито родителите ми,къщата ми. НИЩО!
По средата на паник атаката ми,кутията се разтресе и паднах.Паднах по гръб. Кутията продължи да се тресе за това реших да остана на земята. Чух гласове.Най-после малко светлина се промъкна през тъмнината,но беше достатачно да заслепи очите ми. Скоро цялата кутия беше запълнена със светлина. Тогава станах и се опитах да видя нещо през цялата тази светлина. Видях група тийнейджъри. Отне ми момент да разбера,че тези тийнейджъри бяха момчета и всички гледаха шокирана с отворена уста. И в този момент разбрах,че съм момиче. Е, знаех,че съм момиче,но осъзнах,че съм единственото момиче там. Седнах на земята и се сгушиш.
Най-накрая се успокоиха.Започнаха да си шептят нещо. След това се чу глас от далечината .
"Е?" "Извадете зеленяка"
Високо,русо момче на около 17 избутваше момчетата с раздразнен поглед на лицето си. Най-накрая достигна до кутията и когато погледна надолу изпадна в шок,но за разлика от другите момчета той премина бързо през него и скочи в кутията.
