Лина
По някакъв начин Нют успя да излезе от кутията без да се катери по стълбата. Може би го е правил много пъти.Когато се изправи гънките на тениската му се изправиха, отпускайки мусколите си.
Малко пот леко се плъзга през челото му. Неговите дълбоки кафяви очи светнаха.
Когато излезна от кутията ме хвана леко за ръката и ме издърпа. Когато се изправих въздъхнах гледайки около себе си докато се въртях в кръгове,и кръгове,и кръгове. Малки построени къщички,градини,ферми. Всички работеха по нещо. Но нещото,което ме изненада най-много бяха стените,които ограждаха поляната. Високи колкото 15 етажа,покрити с брашлян,отварящи се по средата.
Обърнах се и видях,че докато гледах в стените,всички гледаха мен. Обърнах се към Нют. Той ми се усмихваше. Имаше прекрасна усмивка с прекрасни зъби.
Нют извика "Момчета,това е нашият нов зеленяк,Лина!
Другите започнаха да пляскат.
~~~~
Нют ме доведе до най-голямата постройка в поляната.
"Това е гостната. Попринцип,всички идват тук само за да ядат,ако имат работа тук или ако са водачи и имат стая тук.
Нют продължаваше да върви докато говори,беше точно до кухнята и си взе сандвич,после започна да изкачва някакви стълби и аз просто ходех по него и го слушах.
След като най-накрая изкачихме стълбите,Нют ме заведе до една малка стая в края на коридора.
Той отвори вратата и много внимателно ме бутна докато пипаше гърба ми.
Тази стая беше малка. Имаше малък гардероб и легло.Леглото беше разхвърляно,завивките бяха на земята и имаше дрехи хвърлени ма земята.Обърнах се към Нют,който седеше на вратата и осъзнах,че той се взираше в мен. Той остави сандвича и започна да оправя стаята.
Той ми каза: " Попринцип това е моята стая,но ти може да спиш в нея няколко дни докато свикнеш."
"водач ли си?" го попитах
"Какво?" ме попита той изненадано
"ти каза,че само водачите имат стая" му напомних
Той се усмихна "Слуша ли всичко,което казах"
аз кимнах
"Повечето новаци не слушат нищо от това,което казвам когато дойдат,но да,водач съм,водач съм на бегачите"
