Нют
Скочих в кутията,която един ден изпрати и мен тук. Още имам кошмари от нея независимо,че се минаха 3 години от както съм тук.
Зелено-кафявите очи на момичето покрити със злато никога не ме напуснаха след като скочих в кутията. Мога да кажа,че се влюбих...Тя ме погледна със страх.
Пречистих си гърлото и я попитах "Как ти е името?"
Погледна ме в очите и след това обърна поглед към другите. Погледнах нагоре и им викнах "Какво гледате бе?"
"Плашите я!" "Върнете се към тъпите ви работи преди да ви хвърля от някъде!"
Те бавно изчезнаха.
Обърнах се към момичето. Тя се сгуши. Това я накара да изглежда малка,сладка и беззащитна.Нейните малки ръце бяха увити около краката й. Нейната дълга,тъмна,копринена коса беше като завеса покриваща половината от лицето й.
Преметнах косата зад ушите й внимателно я попитах отново "Как ти е името?"
Тя отговори: " Името ми е Анджелина,но нагалено ми казват Лина." "Странно е,че само това помня" Аз й казах: "Спокойно,нормално е! Ще ти обясня защо по-късно."
Аз си поех въздух преди да кажа обичайната ми реч. "Моето име е Нют. Знам,че може би имаш много въпроси,но моля те запази ги за по-късно"
"Ти си част от нас сега. Никой не знае защо сме тук и никой не помни нищо друго освен името си затова моля не се паникьосвай!
Наричаме хората,които ни пратиха тук създателите. Има още много неща за обяснение,но мисля,че си много уплашена затова ще оставим другото за утре.
Но това са малко правила,които трябва да спазваш:
1. Никога не излизай от тези стени в лабиринтът освен ако не си бегач.
2. Не се бий с никой от хората тук,трябва да си имаме доверие.
3. Вършиш си работата,един път когато ти е дадена работа не спориш за нея,а я вършиш.
Ако имаш някакви въпроси или ти трябва нещо попитай мен или Алби.Разбра ли? "
Тя кимна
"Хубаво" Казах докато й подавах ръка за да й помогна да стане. Тя се колебаеше,но после реши да ми се довери. Ръката и беше мека и топла в моята.
Тя се усмихна
"Какво?" И казах аз докато се усмихвах
Тя каза "Благодаря за изчерпателната лекция"
Аз се засмях "ще свикнеш"
Нейните розови устни се отваряха бавно и нейните перфектни бели зъби се показваха.Очите и заблестяха.
Трябва да бъда честен...много е красива когато се усмихва
