Глава 2

1.2K 141 40
                                    

Мигел

Ако някой някога ми беше казал, че ще получа шамар и обида от някоя мацка посещаваща клубът ми, щях да му се изсмея в лицето. Разтърках изтръпналото място и се оттеглих намръщен към офиса над дансинга.

Тръшнах вратата зад гърба си и отпуснах глава на дървото.

Издишах шумно и точно когато мислех, че вечерта или по-скоро сутринта няма на къде по зле да стане, се чу престореното кокетничене на Бианка.

- Котараче, целият си напрегнат! Нека ти помогна да свалиш напрежението! - измърка в ухото ми с ръка, проправяща си път към колана на панталона ми.

-Какво си позволяваш? - просъсках, разменяйки позите ни. - Това, че ти се отвори шанс да минеш през леглото ми не значи, че вече си ми жена! Разкарай се от погледа ми преди да сторя нещо, за което да съжалявам после! - отдръпнах се рязко от нея и седнах зад бюрото си.

Чух тихото хлопване на вратата и насочих вниманието си към малката червенокоска, която бродеше из съзнанието ми, откакто я видях з първи път. Миньончето беше изключително надарено, а тези устни бяха истински грях. Сочни, долната леко издадена, и много розови. Създадени само за целуване.

Целувката, която споделих с устатата червенокоска беше предизвикала огромна палатка в панталона ми. Картината от случилото се отново оживя. Желанието в очите ѝ бе спойката да направя първата стъпка. Знаех, че не остава много време преди песента да свърши и тя да избяга, както всеки предишен път.

Отсечените движения, с които ми отвръщаше захарчето, подсказваха, че бе преживяла тежък момент. Оставих се по течението и действа. Долепих жадно устните си към нейните сърцевидни и почувствах експлозията. Хилядите иглички се разпространиха в тялото ми, карайки непознатото чувство да ме залее. Настръхнах и се почувствах отново дете. Усещането беше същото като в коледната утрин. Трептиш от желание, но в същото време не знаеш дали ще получиш така мечтаната играчка или въглени, защото си бил непослушен...

Мислите ми бяха прекъснати от звънящия мобилен телефон в джоба ми. Издърпах го с нежелание и без да поглеждам кой е, вдигнах. Бях посрещнат от разтрепералия се глас на зет ми.

-Мигел, случи се, случи се! - мигах на парцали и не знаех как да реагирам на чутото.

-Ако съдя по гласът ти, фамилията ни се разрастна с още един член.- усмивката се настани на лицето ми.

Роса, сестра ми, беше най-малка от всички ни - седемината, но първа бе поела по крилете на любовта и семейния живот. За скромните си двадесет и шест години беше народила три здрави момченца, две от които близнаци.

-Мигел, чуваш ли ме като ти говоря! - гласът на Марко ме извади от мислите за сестра ми.

-Да, чувам те кристално ясно! Как е Роса? - разтърках лице със свободна си ръка и се изправих. Чувах приглушените разговори на родителите ми около него.

-Всичко с Роса и бебето е наред, благодаря на Господ за това.... Всички са тук и чакат да го видят, но знаеш, че сестра ти няма да се укроти, докато не те види и теб. Утре те чакаме в къщи!

С това приключи разговора ни, което значеше, че работата за тази нощ приключи официално. Взех коженото си яке от закачалката до вратата и се измъкнах през задния вход на клуба. Яхнах матираното Zero S и подкарах към покрайнините на града.

За собственик на клуб беше нехарактерно да не обичам шума. Притежавах малка къща в подножието на Андите с красива гледка целогодишно. Зимата се наслаждавах на снежните върхове, есен на преливащи се кафяви, златистожълти и огненочервените корони на дърветата, а през пролетта и лятото - на невероятно зелено море, разстилащо се докъдето ти стигне погледа..

С влизането в къщи бях посрещнат от тригодишната си испанска алано в чисто черен цвят. Хвърли се отгоре ми и както всеки път от както е с мен, ме поздрави с голяма и лигава целувка.

-Здравей, момичето ми! - почесах я зад ушичките и се насочих към кухнята за да ѝ сложа храна. - Хайде, красавице, нападай! Утре ни очаква дълъг ден.

Оставих купата на пода и седнах на щъркела до гранитния плот, разделящ кухнята от хола. Мислите ми отново ме отведоха към червенокосото изкушение, а немирника в панталоните не ми помагаше особено. Ако това се беше случило две вечери по-рано, съвсем спокойно щях да си повикам дългокрака модела с изкуствени цици и устни, която да изчукам и след това да си тръгне.

Дори дяволчето, по което се водех през по-голямата част от времето, мълчеше и нямаше какво да каже, но не го чувствах правилно. Само при мисълта за друга в ръцете ми ми призляваше, а съвестта ме бодваше жестоко.

Ангелът, който отсъстваше повечето пъти, се показа от дупката, в която се беше потулил. Разбира се, че ще ти се струва неправилно, глупак такъв! Хлътнал си до ушите по нея за толкова кратко време! Гледаш я всяка вечер от офиса си като някакъв фанатик и вместо да го започнеш бавно, ти я подхвана от вратата за краката!

Извъртях очи заради шантавите мисли в главата си и се изправих. Оттеглих се в спалнята и легнах. Утре щях да му мисля.



Изненадаа!!!!!! Не се сдържах и ви пускам новата част доста по-рано от предвиденото.

Целувки Хд

ArdienteWhere stories live. Discover now