Matter of time / Въпрос на време

Глава 1

Божидар

-Какво си направила? - изревах вбесен.

Майка ми извъртя очи. Задвах й този въпрос вече за осми път и на нея определено не й се нравеше.

-Чу какво казах. И се успокой! Не те карам да си извадиш бъбрека или да се жениш. Просто искам да наема човек, който да върши домакинската работа тук, защото, скъпи, домът ти мяза на бардак!

-Не ми трябва домашна помощница. Или каквото и там да е.

-Престани. Правя го твое добро. Също така днес се обади лекаря. Каза, че не си ходил на физиотерапия от два месеца.

Май трябваше да му пробутам малко повече пари на тоя глупак. И без това ми бе дошло до гуша с неговото "А сега се опитай да раздвижиш ходилото си. Направи две крачки наляво / надясно / напред / назад."! Ъргх, ужасно е.

-Много съм си добре и така.

-Така каза и преди десет години и накрая завърши с двугодишна кома и осъкатяване!

Много мразех като започнеше да ми натяква, че вече съвсем за нищо не ставам. В главата ми нахлуха спомени от онази злощастна нощ. Може и да бях най-харесвания и желан ерген в София тогава, но единственото, за което мислех бяха секс и наркотици. Особенно последното. Всеки си мисли, че щом имаш много пари, значи нищо не ти липсва. На мен ми липсваха доста неща. Най-вече любов и възпитание. Не гледайте, че мамчето е толкова загрижена сега. Преди злополуката мислеше само за чантите и обувките си. Баща ми не бе по-различен. За любовницата всичко, а за мен - нищо. И аз гледах и да не му се мяркам пред очите. Относно моя милост... Проблемите сами ме намираха. Имах солидно досие за сбивания, нарушаване на обществения ред, притежание на амфетамин. Просто чудна картинка. Жените адски много се възбуждаха от това и се лепяха за мен като мухи на мед. За тях аз бях лошото момче дето всяка една проклета жена в този град искаше да я изчука. Твърде много си вярвах тогава. Мислех се за недосегаем. И така една нощ се озовах в спешното на Пирогов смлян от бой. Събудих се след две проклети години и това не бе най-лошото. Бях сакат и обезобразен. Не исках да виждам никой. Мислех си, че това е края. Но на пук на съдбата и на всички се изправих и бях решен да си го върна един ден на тези, които ми причиниха това.