Matter of time / Въпрос на време

Глава 20

Валерия

Влязохме в хотела, в който щеше да се проведе балът. Огледах се наоколо. Този свят на лукс и кич бе толкова далечен за мен. Бях гледала много предавания по телевизията, но нищо не можеше да се сравни с действителността.

Когато прекрачихме прага на залата видях как всички погледи се обърнаха към нас. Почувствах се адски неловко.

-Всички ни гледат. - прошепнах на Божидар.

-По-скоро гледат теб. Неотразима си.

Руменина изби по страните ми. Не бях свикнала хората да ми правят комплименти. Никога не съм била първа красавица. И сега се чувствах адски неудобно. Виждах злобата в очите на жените. Сякаш бях откраднала нещо, което им принадлежеше.

Божидар ме съпроводи до масата ни и ми помогна да седна. Когато вдигнах поглед видях същите сини очи, но те бяха пълни с гняв. Това не беше на добре.

-Какви ги вършиш? - попита мъжът стоящ до Божидар. Беше меко казано бесен и дори не се опита да го скрие.

-Проблем ли има татко? Мислех, че искаш най-накрая да ме видиш с човек до себе си. Желанието ти е изпълнено.

-Казах, че искам да те видя с Кристина, а не с някаква непозната. Съсипваш всичко! За кой ли пореден път!

-Казах ти, че между мен и онази надута пуйка няма да стане нищо. Никога не е имало нещо между нас, няма и да има.

Мъжът изръмжа гневно. Жената не спираше да ме следи с поглед. Знаех, че майка му би ме познала някак. Бас ловях, че е забелязала, че този ръст се дължеше на огромните кокили, които носех.

-Ще отида да се освежа малко. - прошепнах в ухото на Божидар.

Той кимна и аз се насочих към тоалетните. Когато влязох вътре застанах пред огледалата над мивките.

-Успокой се Вал! Всичко ще бъде наред. - нареждах си тихо.

Вратата се отвори. Можех да позная тази огнено червена коса навсякъде. Беше свалила маската си и ме гледаше с всичката възможна злоба на света.

-Ти какво си мислиш, че правиш кучко? - изсъска тя.

-Моля? - обърнах се към нея. Тя се приближи и продължи да съска в лицето ми.