Matter of time / Въпрос на време

Глава 34

Божидар

Стоях пред прозореца делящ ме от моето Люляче. Сърцето ми се късаше да я гледам в това състояние. Цялата в синини и рани, с дълга тръба, която излизаше от гърлото й, за да може да диша, с всички тези системи, които поддържаха нея и детето ни живи.

Усетих нечие пресъствие до мен. Знаех много добре кой е. Но не исках да изрича това име.

-Аз съм виновен за това. Ако не се бях върнал, дъщеря ми нямаше да е тук в това състояние и нямаше да стрелят по сина ми. Трябваше да си остана в сенките. Там принадлежах.

-Не сте виновен вие. - обърнах се към Касапина и го погледнах. - Дори и да не се бяхте появил, майка ми щеше да намери друг начин да премахне Валерия от пътя си. Както направи и с Рая преди десет години.

-За един родител е тежко да изгуби дете. Аз изгубих своите отдавна, но те бяха живи, а аз не. Ти обаче - той се обърна към мен и ме потупа по рамото - ти можеш да изгубиш детето, което никога не си видял. Но можеш и да загубиш и жената, която обичаш. За това искам да бъдеш силен. Чуваш ли? Бъди силен заради тях.

-Иска ми се. Но знам, че в този живот моите най-близки хора ме предадоха и то неведнъж. Това те кара да загубиш вяра във всичко и всеки.

Настана тишина. За гледах се отново в системата, която отчиташе сърдечния й ритъм.

-Когато Валерия и Калоян бяха още малки направих грешка. Забърках се с грешния човек. Горан Ибрахимович имаше сила и влияние не само в Сърбия, но и тук. Тогава бях негов шофьор. Изкарвах добри пари. Винаги имаше храна на масата и покрив над главите ни. Дявола, както бе известен той, работеше с баща ти. Димитър искаше да се издигне. Да създаде своя империя и да работи рамо до рамо с Дявола. Но още от самото начало Дявола знаеше, че баща ти не е читав и не може да му има доверие. Аз обаче знаех всичко. Кога и къде ще се извършват плащания и пратки. Къде са документите, какво съдържат. Всичко. Без да осъзнавам бях станал дясната ръка на Дявола. Една нощ всичко се обърка. Беше заложена бомба в колата на Ибрахимович. Той изгоря в онази кола. Но не и аз. Хората му ме откриха и ме скриха в Сърбия. Далеч от твоя баща. Знаех, че само ако изчезна мога да спася семейството си. Годините се нижеха, а моята омраза към баща ти растеше. Знаех, че ми е отнел дома, семейството ми, целият ми живот. Исках да го видя как се мъчи. Върнах се в България тайно и останах скрит в сенките. Разбрах за теб и за Рая. Знаех, че е станала приятелка с дъщеря ми. Исках да си отмъстя за мен чрез нея. Но планът ми се обърна на сто и осемдесет градуса. В един от дните я изчаках да си тръгне от Валерия. Тогава я хванах. Исках да накарам баща ти да страда. Но много бързо осъзнах колко греша. Тя бе готова да умре заради теб на мига. Но за баща си - никога. Каза ми, че го мразела така, както той мразела нея. Тогава тя ми разказа за голяма част от плановете на баща й. Всичко, което от години исках и търсех, го получих от едно петнадесетгодишно момиче, което знаеше, че не й остава много време. Върнах я пред у тях. Обещах й, че ще я пазя в името на дъщеря ми. Беше твърде късно обаче. Нямах ни най-малка идея, че не баща ти, а майка ти е тази, която дърпа конците. Той просто е бил една жалка марионетка в ръцете й. Такава е и сега. Докато реагирам, Рая беше жестоко изнасилена и убита, дъщеря ми също бе изнасилена и захвърлена незнайно къде, а ти бе непоправимо осъкатен. Бях бесен. Дълги години не можах да си простя. Бях бесен и на теб, че не си спасил детето ми. Малко след смъртта на Рая, майка й също потъна вдън земя. Камелия беше докопала и нея. Без свидетели, без следи, нищо. Никой не знае къде е тялото й и до ден днешен. Реших, че трябва да се отдръпна за кратко.  Когато се върнах исках да си го върна на цялото ти семейство. Но също така, исках да си върна и моето. Когато разбрах за теб и Валерия бях бесен, че се оставила да я подмамиш. Но после осъзнах, че ти не си поредният хищник, а просто поредната жерта в мрежата от интриги. Сега знам, че ми остава само едно. Искам да накарам всеки, който й е причинил болка да си плати. Искам да накажа убийците на сестра ти. Но за това трябва да срина империята на семейството ти тухла по тухла, прашинка по прашинка. И този път нямам право на грешки.