Мабон

Пролог

Преди 18 години

  - Мамо! Мамо, идвай да рисуваме! Къде си?
  - Марго, не викай толкова силно! Тук съм, ей сега идвам!

  Бях с гръб към вратата, когато почувствах как някой влезе в стаята. Обърнах се, но онова там не беше мама. Беше някаква ужасно, копие на мама. Кожата гниеше и се разпадаше с всяка секунда, а очните й ябълки бяха на път да изкочат. Езика й бе змийски, а косата падаше от скалпа й.         
  Започнах да викам и плача, виках за помощ, докато не се чуха забързани стъпки по стъпалата пред вратата. Но точно преди вратата да се отвори, изведнъж се появи мъж, от които цялата се сковах и страха започна от самосебе си са пълзи по кожата ми. От него бликаше мрачна и гнусна енергия, а миризмата на разлагащо се месо, се носеше на талази от него. Пристъпваше бавно, сякаш времето беше негово, а това че всеки момент подкреплението щеше да дойде, въобще не го притесняваше. Изражението му си оставаше все така хладно, мрачно и спокойно, но когато бе на крачка от мен, в очите ми се прокрадна нотка на задоволство. Така и не разбрах защо. Всичко след това се случи прекалено бързо.
  Врата се запали с бързи огньове и след минута на нейно място зееше дупка. Нахлу цяла орда вещици и вещери, а мен ме тикаха към изхода на къщата. И точно когато излизах, тичайки с всички сили, мъжът хвана запоследно погледа ми, усмихна ми се хищно и изчезна.

                      В настоящето

  Отново, както всяка друга вечер напоследък, излязох на терасата на малкия си апартамент и започнах да надрасквам идеи за новата си книга. Беше началото на октомври и омаята на есента ме беше обгърнала, като с невидима пелерина. Откакто тазгодишното есенно равноденствие свърши, чувството, че чакам нещо се засилваше и на моменти чак се стрясках от нетърпението си. Но самата аз нямах и идея от къде се бе появило то и изгарях от любопитство да разбера какво ще се случи. Докато мислех за това, плана за сюжета на книгата се заформяше все повече в главата ми и бележките се трупаха на купчинки.
  Когато реших, че е станало прекалено късно, събрах всички записки от кокетната масичка на балкона и с уморена крачка се затътрих към стаята си. Изминалата седмица ме бе изтощила, както физически, така и  емоционално, заради всички пререкания, които имах с шефа на кантората, в която работех. Радвах се, че най-сетне дългоочакваната почивка дойде и утре като съботен ден,щвх да си се поглезя на воля. Мислите препускаха в главата ми, но лека полека започнах да се унасям и така желаният сън ме застигна.