Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- .. че правиш ? – чух крясъка му от средата и се стреснах. – Чуваш ли ме ?
- Д..даа.. – вдигна шлема с едно рязко движение и видях мъж на около тридесет, тридесет и пет години с най-сините очи на света.
- Какво си мислеше , че правиш ?
- Аз.. Аз.. – и чак тогава като , че ме удари влак осъзнах, че съм му изкарала ангелите с глупавата си постъпка да докосна огъня. – Господи.. Съжалявам. Аз..
- Никога повече не се доближавай до горяща сграда или горящ автомобил. Дори до клечка кибрит. Ясен ли съм ?
- Да. – закимах бързо и виновно. – Съжалявам.
- Не мърдай от тук.
Беше ми толкова неудобно , че не посмях да помръдна от мястото си. Колко голям глупак трябва да бъдеш за да решиш да пипнеш огъня, защото е красив ? Изгубих си проклетия ум.
И докато се хоках на ум за тъпата постъпка до мен спря джип с надпис „Пожарна" и стъклото започна да се сваля.
- Качвай се. – беше същия пожарникар , но по спокоен. Завъртях очи и се качих.
