ГЛАВА 7

54 10 0
                                    


- Ще спреш ли на едно място ? – извика Виктор към мен докато аз прелитах от стая в стая като някоя откачалка ден след като се спогодих с един от братята си. И вместо да съм напълно спокойна и усмихната, аз се чувствах като все едно днес беше първия ми работен ден. А всъщност беше техния.

- Не мога да застана на едно място. – изпуфтях към него.

- Колко кафета си изпила ?

- Две.

- Тогава защо си като тасманийския дявол ?

- Първия ви ден е ..

- Нашия първи ден ? – подсмихна се срещу мен и ме приближи. Сложи двете си ръце на бузите ми и ме погледна право в очите. Всеки момент щях да прихна да се смея , но все още се сдържах. – Не ни е първи ден. Работим това от години.

- Но ви е първи ден тук. И сте на ново място. И с нови колеги. И не съм работила отдавна с вас. И ще бъда там. И Владимир ще бъде там. И вие ще бъдете там.. – усетих , че очите ми се разширяват все повече и повече на всяко нещо което излиза от устата ми и вече не ми беше смешно. Аз се паникьосвах..

- Хей.. Ти тотално откачи, а ? – все още го гледах като изплашен заек и успях само да повдигна рамене. – Спокойно, момиче. Всичко ще бъде наред.

Гледах в сините му очи и си спомних колко добре работехме заедно. Освен последния път.. Не нямаше да мисля за това. Шибнах тези мисли и ги изпратих на майната им. Спомних си радостта , че приеха да работя с Марко. Спомних си колко добре се сработихме с Грейсън още през първия му ден. И си спомних деня в който се запознах с Кейдън. Малко спокойствие се вля в мен от Виктор и се успокоих.

- Точно така, миличка. Дишай.

- Добре съм. Добре съм. – разтърсих рамене и поклатих глава. Вече се чувствах по като човек.

- Ще събудиш останалите ?

- Питаш ли ме ? – смръщи се срещу мен за момент и после се ухили.

- Ще събудиш ЛИ останалите ? – натърти и се засмяхме.

- Да.

- Няма нужда. Вие не спряхте да тропате. – изръмжа Кейдън от вратата. Вървеше с едно отворено и едно затворено око към кафе машината. Русата му коса беше във всички посоки. Влачеше си краката като все едно е тичал до преди секунди и е разбит от умора. Беше с черен потник и боксерки и аз го огледах подобаващо. Наслаждавах се на сънената му физиономия и прекрасното му тяло докато Виктор не ме изръга с лакът в ребрата.

1. Dirty Firefighters - Fire © 2021 🔞 BGWhere stories live. Discover now