Белязан

15 Глава

София
Алиса Асенова

Поставям чашата в мивката и я пълня с вода. Знам, че Камелия ще ми се ядоса, но не съм в настроение да мия. Преди да вляза в банята поглеждам към стаята на съквартирантката си по неволя – все още спи блажено. Пускам водата и я глася до поносимата температура, след което се пъхвам под душа. Тази вечер ще почивам за първи път от две седмици. Затварям очи и се опитвам да се отпусна максимално. Днес не мисля да си подам носа от апартамента, въпреки прекалено хубавото време навън. Имам отчаяна нужда от почивка и още сън. Цялата тази работа започва да ми идва в повече, но на този етап няма да спра, не и когато съм само на крачка от постигането на целите си.

Излизам от банята точно на време, за да чуя, че телефонът ми звъни. Отивам до стаята си на бегом, но първоначалното ми намерение да вдигна бързо увяхва, когато прочитам името на екрана – Шараф. Натискам копчето отстрани, за да не събудя Камелия и продължавам да гледам как Шараф звъни, докато сигнала не прекъсва. Имам нужда от този един ден далеко от клуба, от Шараф, от цялата охрана и от него. Телефонът отново започва да звъни и отново е Шараф. Въртя очи, сякаш някой може да ме види и плъзгам пръст по зелената слушалка.

- Шараф, какво има? – Опитвам се да звуча сънено.

- Не е Шараф, зайче – гласът му кара кръвта ми да се смрази и да замлъкна.

Ясно ми е, че нарочно се свързва с мен от телефона на управителя на клуба. Той не иска да имам телефонът му, не иска да се свързва с мен по никакъв начин. Е, аз също не искам, но не зависи от мен. Това е, което трябва да правя и най-после шибаната работа на стриптизьорка да има някакъв смисъл. Не мога да кажа, че ми е особено приятно да се събличам пред разни пияни идиоти.

- Разбрах, че днес си почивка? – Задава ми въпрос.

Винаги е така, щом пита, значи мога да говоря. В противен случай само мълча и го гледам с широки очи.

- Така е. – Отвръщам равно.

- А би ли направила изключение за мен? – Дълбокият му глас ме кара да настръхвам.

- Да. – Отговарям насила, защото ми се ще да изкрещя "не".

- Добре Алиса, ще те чакам в клуба след час. И внимавай, зайче! Аз съм зает човек и не обичам закъсненията, те са проява на неуважение.

След като не си правя труда да отговоря разговорът просто приключва. Трябва ми малко време, за да се отърся от гласът на този мъж. Оставям телефона на шкафчето и се обръщам с намерението да си потърся дрехи, когато заварвам Камелия на вратата. Вперила е сините си очи в мен, а под тях остатъците от спиралата ѝ я карат да изглежда нелепо. Косата ѝ къдрав хаос, но тя явно не се притеснява от външният си вид.