Един последен шанс

Пролог

В началото беше пълен мрак... Необятен, безкраен, еднообразен...

И въпреки това в него имаше красота, съвършенство. Цялата тишина, която пресъздаваше, носеше спокойствие... Всичко беше толкова единно, но същевременно и...Еднообразно, скучно, дори печално...

Изведнъж целият мрак се събра на едно място...След него остана само неговата сянка, която носеше единствено оттенък от това, което наистина беше онова старовременно образувание... За съжаление, това, което остана, създаде грешни впечатления на хората...

А какво стана с огромното количество мрак събрано на едно място? Експлодира... И успя да се нагъне до такава компактна структура, че да се събере в една ръка... Но кой може да го удържи?

Ударната вълна от експлозията създаде нещо, първото създадено нещо... То беше пълната противоположност на вече съществувалото - светлината... Тя разпростря своите лъчи до най-далечните кътчета на Вселената и ни позволи да видим какво има под мрака... Земната твърд...

Светлината и мракът се привличаха помежду си. Сами по себе си енергията им беше главозамайваща, а какво ли можеха заедно с концентрираната си енергия?

Тогава, колкото по – малко беше едно нещо , толкова по – голяма беше неговата сила. Затова и по - късно появилата се реши да вземе формата на едно малко жълто камъче. То обедини енергията си с лилавото от по – рано, в което се скри силата на тъмнината, и заедно успяха да създадат два нови свята – Зила и Селия.

Междувременно на Земята вече започваха нови процеси. Причудливи образувания изхвърлиха лава по повърхността. Горещината и повиши температурата и допълнително усложни ситуацията с пригодността на планетата за живот.

В природата е нужно равновесие. За тази цел тя използва свои собствени отъпкани пътеки и почти винаги нейният избор е успешен. Този път нямаше как да сгреши...

Дъждът валя с дни... Изглеждаше, че сякаш няма да спре... Но той бе израз на една битка за надмощие. Този път обаче не се биеха светлината и мрака, а две стихии. Едната бе против живота , а другата беше призована да го поддържа... И никоя от тях не можа да достигне до консенсус, докато заедно не се редуцираха... И на земята имаше още два камъка...

Лавата остана в живота ни , като се върна в предишното си жилище. Тя ни посещаваше а определени интервали от време и ни предаваше важни уроци това как да се справяме в дни на изпитание. Междувременно тя оставяше траен отпечатък в живота на хората – нейната рожба, която им помагаше да оцелеят от векове насам.