Един последен шанс

Глава 12

Тишина. Злокобна тишина, предвещаваща нещо лошо.

В един момент имаш всичко, а след това изгубваш най-ценното си.

Подобни мисли преминават през главата на Ейс.

На него бе завещано да пази най-великата сила на планетата. И той се провали...Или не?

-За какво мислиш момчето ми? - влизането на Илин в стаята накара Ейс да се разсее от мислите си. Той поглежда нагоре към обичания си учител.

-Провалих се - в думите му има голяма горчивина. Цветът на Аметиста си беше отишъл, а с това и надеждите на момчето.

Учителят му сяда на срещуположния фотьойл и кръстосва ръце.

-Всъщност не си. Някога да съм те учил, че не трябва да губиш силата си?

Тъмнокосото момче се усмихва с половин уста:

-Не, това всеки го знае преди още да започне да тренира за своето призвание.

Очите на двамата умишлено се избягват. Сякаш ги е страх от някаква тайна:

-Но за сметка на това ти изпълни безпогрешно заръката ми да пазиш екипа си преди всичко.

Ейс няма как да отрече на това. Но едновременно с това вътре в него му нашепва и едно друго гласче. То му казва, че той трябваше да избере другия вариант. Не знае защо си мисли така, може би това му нашепва неговата тъмна страна.

Докато момчето още си седи на фотьойла със затворени очи, изведнъж усеща как няколко чифта ръце се проплъзват по него и го стоплят в прегръдка.

-Мисля, че се нуждаеш от голяма доза топлина.

-А кой дава повече топлина от мен? - Мориц изрича поредния бисер и кара всички да се засмеят дори и унилият Ейс.

Илин ги гледа отстрани и искрено им се радва.

След като четиримата за малко да съборят фотьойла на земята, те се отделят от момчето и сядат на дивана.

-Съжалявам, че действах толкова импулсивно. Трябваше да успея да намеря начина, по който да запазя личната безопасност на Нимфея едновременно с тази на всички ви - Ейс първо поглежда към Нимфея, а след това към всички останали, а после погледът му се връща на двете ръце му, върху които има белези останали от хилядите тренировки, които в крайна сметка може да са останали напразни.