Глава 11

7 2 10
                                    

Лора отпива глътка кафе от любимата си чаша, която е декорирана със снимка на момичето и на сестра и.

-Мислиш ли, че трябва да идем? - момичето задава въпроса си към Ейс.

Момчето гледа към чашата си за няколко секунди. Той харесва тъмно, френско кафе без кристалче захар. Харесва му да го пие по този начин - изпитва наслада от това горчивата течност да преминава през гърлото му.

-Не съм сигурен, че имаме друг избор - кафявите очи на момчето са изпълнени с огромна доза откровеност.

-Защо? Това е писмо от един глупав зиловец - нищо повече. Ако изпълнявахме, каквото те кажеха отдавна да са ни победили - в думите на Лора има голяма доза истина.

Ейс се обляга и затваря очи:

-Но в противен случай ще излезе, че бягаме от тях. А за тях не е проблем и да ни изнудват, като заплашат съвсем обикновени хора.

-Тук си прав, но все пак за какво би искал да преговаря с нас? Очевидно е, че това е капан и той просто чака да влезем в него.

Момчето въздъхва:

-Не е капан, ако ние знае, че очаква да паднем в такъв.

-А какво ще правим?

-Ще държим очите си отворени на четири.

***

-Искате да кажете, че ще се шмугнем в устата на лъва, без изобщо да помислим? Харесва ми - Мориц винаги може да вдъхне ентусиазъм на всички без проблем.

Зоуи въздъхва и се обляга на старинното кресло. Как и се иска това момче поне веднъж да помисли за себе си, а след това да търси по-безопасни престъпления.

-Не мисля, че да действаме необмислено е най - подходящото решение в този момент. Виждаме какво се случи на срещата с Библиотекарите - тя посочва Мориц, който все още го наболяла не напълно заздравялата рана. - Макар и да сме успели да се справим с десетина атаки на зиловци през изминалата седмица повече от блестящо, то нека не забравяме, че това бяха просто обикновени зиловци. Те не са Сайка.

-Но в противен случай не знае до къде би той стигнал с дързостта си? Все пак това е Сайка. Достатъчно откачен е, за да навреди на обикновените хора, ако е ядосан - Нимфея, която до този момент е седяла и мълчала, опряна до касата на вратата, съобщава умозаключението си на останалите.

Един последен шансWhere stories live. Discover now